Отделих се от групата и по навик започнах да обикалям възвишенията, за да направя максимално обемен вариант на скицата. Докато рисувах, забелязах върху латиноамериканския монумент нещо като човешки фигури.
— Дайте бинокъла! — провикнах се аз.
Легнах, за по-удобно опрях бинокъла на камъка до мен и внимателно разгледах изображенията.
— Сякаш са четирима. Върху рамото на най-високия се вижда малко дете. Да не би да се размножават чрез пъпкуване? А ония двамата сякаш са седнали в позата на Буда, което е характерно и при феномена сомати. А това да не би да е летяща чиния? Близо до нея има четири кръга. А тази „примка“, изобразена в горната част на монумента? Отстрани, в западната част, има нещо като стълба. Отдолу сякаш е достроена стъпаловидна пирамида — мърморех си аз и скицирах. И си представях, че някога монументът е бил извънредно красив и е искрял в багри — сякаш върху пано е посочвал възловите моменти от формирането на живота.
Беше ми напълно ясно, че такава „художествена изработка“ може да е работа и на творчески настроения вятър, но все пак нямах правото да си позволя лукса да бъда скептичен.
Като учен бях длъжен да анализирам видяното, дори да допусна в разсъжденията си и доза фантазия. Още повече че е логично подобен грандиозен монумент да е покрит с древни фрески. С каква цел обаче са били изобразени?
Приседнах и се опитвах да накарам мозъчните си гънки да заработят по-ефективно.
Да допуснем, че хора от четирите основни човешки раси са участвали в градежа на Града на боговете, тъй като в Шамбала са се запазили Най-добрите от най-добрите. Беше напълно очевидно, че сред тях не са присъствали арийци, тоест ние.
Огледах гигантския латиноамерикански монумент и се убедих, че с никакви наши, дори и най-съвременни методи той не би могъл да бъде построен. А и отдавна обсъжданата от нас хипотеза, че арийската раса е била отново клонирана тук от „семето на ранни арийци“, загинали по време на Всемирния потоп, говореше в полза на твърдението, че Градът на боговете е бил построен съвместно от предишните човешки раси, запазили се в тайнствената Шамбала.
Най-вероятно той е бил изграден в края на цивилизацията на атлантите. Както пише Елена Блаватская, те са загинали основно преди 830 000 години, по времето на Всемирния потоп, предизвикан, както предполагаме, от изместването на земната ос с 6666 километра. Оттук следваше, че Градът на боговете е възникнал или преди потопа, когато е процъфтявала цивилизацията на атлантите, или скоро след него, когато най-добрите от тях са се спасили в Шамбала. Осъзнавах, разбира се, че връзката между построяването на Града на боговете и този период не е доказана, но тъй като той несъмнено е бил издигнат във връзка с нещо изключително, кое събитие можеше да има по-голямо значение за живота на Земята, освен изместването на оста на планетата и последвалия я апокалипсис.
В книгите на Елена Блаватская беше отбелязано, че е имало и малък потоп, предизвикан от кометата на Тифон преди около 13 000 години, но интуитивно усещах, че по-вероятната дата е свързана с Всемирния потоп, макар да не разполагах с доказателства. Все още не подозирах с каква цел е бил построен Градът на боговете. Ще мине доста време, докато ние, групата учени от Уфа, най-после ще намерим отговора и на този въпрос.
Крайната дясна фигура от четирите, изобразени върху латиноамериканския монумент, най-силно привличаше вниманието — от рамото й сякаш се подаваше малко дете. Разбира се, обяснението му чрез „пъпкуване“ не ме устройваше и ме изпълваше със скептицизъм. Ако се абстрахираме от качеството на изображението, бихме могли да предположим, че е показан процесът на размножаване при подобните на ангели хора чрез пъпкуване, за което пише Елена Блаватская. Но според нея и призракоподобните са се размножавали чрез пъпкуване и делене. При втората фигура — от дясно наляво (според предположенията — призракоподобен човек), нямаше обаче никакви признаци за пъпкуване или делене. При третата и четвъртата фигура (според предположенията — лемуриец и атлант) подобно тълкуване съвсем отпадаше, тъй като според Блаватская при тях вече е бил развит половият начин.