Защо обаче втората фигура, тоест призракоподобният човек, не носеше белега на „пъпкуването“, за разлика от ангелоподобния? Защо?
За миг почувствах дори умора от безкрайното повтаряне на това Защо, още повече че нямах никакви основания толкова подробно да разглеждам този въпрос. А и качеството на изображението на човешките фигури върху монумента предизвикваше вътрешен смут, който клонеше към облекчаващ ситуацията скептицизъм. От дълбините на душата ми обаче нещо ме тласкаше към вечното „Защо?“, сякаш там бе скрито разгадаването на предназначението на Града на боговете.
И тогава изневиделица ми хрумна идеята, че и четирите фигури са съпричастни към появата на единственото, общо за тях дете — малко ангелче, което се тълкува от ангелоподобния човек на Шамбала.
Общо дете на Шамбала!? Какво пък е това? Нова холографска или ангелоподобна форма на живот!?
Астаман Биндачарая и старшият човек бяха споменали за някакви нови ангели, свързани със свещения Кайлас. Максимално напрегнах ума си, но не открих никакви разумни аналогии. Да не би Шамбала да е създала тук нов ангел!?
В този миг все още не разбирах колко важна ще се окаже тази идея и как след време отново ще се появи, но вече на различно качествено ниво.
Отчаян от бъркотията в главата ми, аз се отказах да анализирам фигурите и се вгледах в двата силуета, седнали в позата на Буца. Очевидно тук беше изобразен феноменът сомати — самоконсервацията на човешкото тяло. Точно в тази поза хората, изпаднали в това състояние, запазват телата си в продължение на хиляди и милиони години, съставяйки по този начин Генофонда на човечеството. Спомних си разказите на ламите за Царството на мъртвите и си представих, че под нас лежи градът на мъртвите — неговата столица. Там най-добрите синове и дъщери на различни земни цивилизации пребивават в покой и външно наподобяват мъртви тела, но в царството кипи духовен живот, необременен от телесната обвивка.
Добре осъзнавах ролята на Генофонда на човечеството, тоест Царството на мъртвите. В случай на глобална катастрофа „мъртвите тела“ ще оживеят, ще излязат от състоянието на сомати и ще възродят телесния живот на планетата. Някъде дълбоко в душата ми се зараждаше мисълта, че Царството на мъртвите не е само „склад за човешки тела“, а особена форма на живот на земния човек, също толкова необходима за баланса на планетата, както и сакралният съюз на земния човек с подземната Шамбала.
Навярно и хората от Царството на мъртвите също са участвали в строителството. Защо иначе са изобразени върху монумента, където може би са представени… всички строители на Града на боговете.
Задуха студен вятър. Сложих си качулката и приседнах върху близкия камък. Мислите ми продължаваха да се реят в безпорядък, опитвайки се да налучкат вярната посока, която би прояснила загадъчната роля на каменните изображения. Как мъртвите са участвали в строежа на Града на боговете!? Как са го правили? Съживявали ли са телата си или са използвали само енергията на духа?
Тогава нямах никаква представа, че древните вавилонци са изобразявали света като съчетание от три съставни елемента — живот върху повърхността на Земята, живот в подземната Шамбала и живот в Царството на мъртвите. От книгите на Блаватская знаех, че в състояние на сомати освободеният човешки дух живее в отвъдното, но е свързан с привидно мъртвото тяло чрез „сребърна нишка“. Във фракталния свят на отвъдното той може да пътешества в различни пространствени измерения, като остава свързан със своето консервирано триизмерно тяло.
Ами ако освободеният от тялото дух е способен да се прехвърли в друго пространствено измерение и там, в неизвестния и призрачен за нас паралелен свят, мобилизира петия елемент — паралелния човек. А той, осъзнал енергийната мъдрост на любовта към Бога и в името да се помогне на нашия триизмерен свят, където се намира и неговото консервирано триизмерно тяло, задейства чудодейната енергия на петте елемента. Ненапразно Бонпо-лама твърдеше, че Градът на боговете е бил построен с тях. Хората от Царството на мъртвите са помогнали тази енергия да бъде мобилизирана, понеже само те знаят къде и в кой от паралелните светове съществуват кристалночисти хора, способни чрез искрената любов към Бога да я мобилизират, за да помогнат на нас — обременените със злоба, завист и алчност… Нима така е бил изграден Градът на боговете?