Изправих се, без да откъсвам очи от монумента, който нелепо бях нарекъл латиноамерикански. Усещах се глупав, безсилен и недорасъл пред величието на мирозданието, което не можех да проумея.
Силен порив на вятъра внезапно дръпна от ръцете ми експедиционния дневник. Хукнах да го гоня и щом отново го взех в ръцете си, усетих радост — най-обикновена, елементарна, триизмерна радост, подобна на онази, която изпитва котенце, уловило мишка. „Хайде да помисля още — казах си на глас. — Какво ли е това нещо, което наподобява летяща чиния? А и тези четири кръгчета до нея…“
Отлично разбирах, че разсъжденията ми ще приличат на „фантазиране по свободна тема“. На пръв поглед те изглеждаха недоказани, а аз самият не бях убеден дали изображенията не са дело на вятъра. Но кой може да забрани на даден човек да мисли, пък бил той и сравнително примитивен триизмерен индивид! Та нали Бог разкрива истината само на онези, които мислят и с цялата си душа призовават към овладяване на знанията.
Не ми харесваше, че върху скалата е изобразена летяща чиния. Честно казано, съмнявах се, че древните ще представят свой летателен апарат редом с изображения от такъв ранг като четирите основни човешки раси и Царството на мъртвите. И ние не бихме включили изображения на самолети, ако отразяваме епохални исторически събития. С тези четири кръгчета и елипсата, вътре в която имаше още две, сигурно е изобразено нещо значимо и величествено. Но какво?
И изведнъж, без каквото и да е напрягане, сред безпорядъка от мисли в главата ми изплува предположението, че по този начин е била показана енергията на петте елемента, с помощта на която, както пишеше в тибетските текстове, е бил построен Градът на боговете. Можеше да се допусне, че четирите кръгчета са четирите елемента — огън, вода, земя, и вятър, а петият елемент — човекът, е бил пренесен в нашия триизмерен свят от друго измерение с помощта на изкривено под формата на сфера пространство, за да мобилизира единната енергия на петте елемента. Тоест в нашия триизмерен цвят е бил прехвърлен човек от паралелен свят, способен да изиграе ролята на петия елемент.
Но защо вътре в овала беше нарисувано не едно кръгче — символ на петия елемент, а две? Не намерих друго обяснение, освен че чрез второто кръгче символично е изобразен човек от Царството на мъртвите, без чиято намеса петият елемент не би могъл да бъде мобилизиран за нуждите на нашия триизмерен свят.
Стоях под силните пориви на студения вятър и усещах как в мен се надига ропотът на негодуванието, че зная толкова малко и съм принуден да разсъждавам прекалено умозрително. А и неприятният ми навик непрекъснато и винаги да правя аналогии и изводи…
Тогава все още слабо разбирах, че родените от интуицията или логиката изводи и умозаключения имат свойството да се натрупват, както и реалните факти, постепенно да се подреждат в стройни линии, да се пресяват през ситото на научния анализ и неочаквано да подтикват човека към дадено важно заключение. Като учен, който не се страхува от оскърбителното презрение на маститите академици, се хвърляш да проверяваш експериментално тези факти и като получиш положителен резултат, изведнъж осъзнаваш, че съществува свят на мислите. Като изследовател нямаш правото да отхвърляш първосигнално нито една мисъл, дори и най-фантастичната. Кипежът на мислите в твоята глава е породен не само от желанието да се изявиш и благодарение на това да заемеш по-високо положение в човешкото общество. Той е свързан с факта, че чрез познатия и същевременно тайнствен свят на мислите сме съединени с други варианти на разумен живот — Шамбала, Царството на мъртвите, паралелните светове, за мисловните способности, на които знае само онзи, чийто ум е невъобразимо мощен. Онзи, който е създал и нас, и тях…
Отново приседнах върху студения камък и си представих, че енергията на петте елемента сигурно се е изстрелвала като прозрачен лъч от очите на петия елемент — човека от паралелния свят. Той е пристигнал, за да ни съдейства в създаването на нещо грандиозно, чиято роля още не разбирах.
Върху монумента над кръгчетата и елипсата ясно личеше някаква огромна примка. Опитах се да разбера дали е изображение или естествено сливане на пролуките в скалата, но не успях. Махнах с ръка — не ми достигаха нито знания, нито умствени способности.