— В древни времена целият този град…
— Градът на боговете? — не се сдържах аз.
— Ние го наричаме по-иначе. В книгите пише, че в този прекрасен някога град, освен големите архитектурни монументи са били построени около хиляда фигури, части от които можем да видим и днес под формата на каменни стълбове. Най-често те са подредени в групи или в редица и образуват квадрат или кръг. Върху някои дори са се запазили изображения. Били са изключително красиви и са впечатлявали дори боговете.
— А какво се споменава за Шамбала?
— Много е написано, но не успях да го прочета. Още съм млад!
— А за Царството на мъртвите?
— Също много е написано, но и него не успях да прочета. Зная обаче, че недалеч оттук се намира пещера, която предишният пазител смяташе за един от входовете към Царството на мъртвите.
— Можем ли да я посетим? — повдигнах с недоверие вежди.
— Да. Съвсем наблизо е…
След няколкостотин метра катерене по едрокаменист насип монахът ни заведе до малка пещера.
— Тук трябва да поседим, да успокоим дишането си и да се замислим за хубавите неща; Най-добре — за вечното. Не бива да се влиза в пещерата с лоши мисли. Това няма да й хареса — каза монахът и приседна върху един камък.
Ние също се настанихме по камъните и замълчахме.
— Сергей, хубави мисли ли произвеждаш? — прекъсна след няколко минути мълчанието Рафаел Юсупов.
— Да, а вие, Рафаел?
— Ами и аз като че ли…
След още няколко минути монахът се изправи и ни въведе в пещерата. За наше учудване тя беше съвсем тясна.
— Съмнявам се, че тук е входът към Царството на мъртвите — изразих недоволството си.
— Но е така! — усмихна се монахът. — Входът е ей там, където фенерчето осветява тясна цепнатина.
Изследователският ми инстинкт ме накара да се вмъкна в цепнатината, макар че трудно промуших тялото си. Тя се оказа зигзагообразно извита и неудобна за придвижване. Камъните наоколо бяха мокри и хлъзгави. Скоро проходът съвсем се стесни. Отпред, почти на нивото на пода, видях отвор. Свих се на две и се приближих към него.
— Шефе, може би не си заслужава да се приближаваш чак толкова? — чух зад гърба си гласа на Равил, който се промушваше след мен с видеокамерата.
— Не ми пречи! — отвърнах изнервено, кой знае защо ядосан от факта, че предполагаемият вход не е огромна красива пещера с психо енергийна преграда, а някаква влажна дупка.
Отворът беше с размерите на човешка глава. Смело мушнах ръката си с фенерчето и наведен докрай, се опитах да видя какво има вътре. Главата ми опря в нещо твърдо, в гърба ми се впи остър камък, който не ми позволяваше да наведа лицето си до отвора.
Изведнъж усетих, че по ръката ми запълзяха тръпки и тя започна да се вцепенява. Едва не изпуснах фенерчето. Издърпах я и усещането за изтръпване постепенно отмина. Тогава с експериментална цел проврях в отвора и другата си ръка, но вече без фенерче — изтръпването настъпи почти веднага.
— Равил, ръката ми изтръпва в отвора — избоботих аз. — Добре, че не мога да провра там главата си, иначе мозъкът ми щеше да изтръпне!
Постепенно ме напускаше усещането за изнервеност, но за сметка на това ме обзе неразбираем страх.
Едва се обърнах в цепнатината и се измъкнах навън. Дневната светлина ми се стори същинско благо.
— А защо ръката ми изтръпна? — попитах монаха.
— Защото вие, драги ми учени човече, не сте мислили само за доброто и вечното. Пещерата не е харесала мислите ви.
— Тантрическите сили ли предизвикват изтръпването?
— Да. Те се управляват от мъртвите и защитават пещерата.
— Те много ли са? — докоснах с ръка земята.
— Много, твърде много. Цяло Царство на мъртвите е — заяви монахът, сякаш това беше разбираемо от само себе си.
— А има ли изкуствена преграда пред пещерата?
— Преди години тук стана срутване, което закри част от входа. Тогава монасите решиха да го затворят, за да не загиват хората, които влизаха в нея. И оставиха само малък отвор — поясни монахът.
— А от какво са загивали хората? Телата им напълно ли са изтръпвали!?
— Да, преставали са да усещат телата си и не са можели да ги контролират.
В сомати-пещерите, които разгледахме по време на експедициите си, тантрическите сили оказваха различно влияние. В първата те предизвикваха страх, негодувание, главоболие. Втората беше енергиен вампир. В третата — пещерата на Харати, ослепяваха хората, а тук, в четвъртата пещера, предизвикваха изтръпване.