— Различните пирамиди изкривяват пространството по различен начин — продума Равил. — Само че защо, каква е необходимостта от подобно нещо?
— Вижте! — извиках аз, като им посочих открилия се заснежен хребет. — Още една пирамида! Появи се сред облаците.
— Не е пирамида, а пирамидална планина — заяде ме Селиверстов.
— Снимайте, ей! Иначе облаците ще я закрият. Да я вземат мътните, пак не успяхме! Дори да я заснемем не успяхме, камо ли да я скицираме.
— Струва ми се, че беше малката пирамида, чиято снимка ни показа монахът Арун — подхвърли Селиверстов. — Снимката дълго стоя на бюрото ти, затова добре я запомних.
— Може би, може би… — замислих се аз и си припомних разказа на монаха, който като поклонник беше посетил района на свещения Кайлас и беше видял тук, върху хребета, подобно на пирамида образувание, сякаш изсечено в скалата. — Наистина прилича на неговата снимка. Ракурсът е по-друг, но пък и ние сме на по-далечно разстояние.
Докато вървях редом с яка, си припомних и разсъжденията на Ангарика Говинда, че тук поклонникът се озовава в обкръжението на невидими спътници — духовни събратя, които също отиват на поклонение в планината, където пред телесния взор се разкрива свръх структурата на нещо по-велико и недостъпно. През главата ми отново профучаха мислите за паралелните светове — нали свещеният Кайлас и целият комплекс около него са били построени едновременно в няколко паралелни свята.
Щом спряхме да похапнем, аз се загледах към Равил и Тату, които си правеха снимки. И неволно си представих, че до тях стоят двама невидими спътника от паралелен свят.
Като се приближихме към планините, бавно започнахме да се изкачваме по нисък хълм. Силният западен вятър беше прогонил тежките облаци и тук-там се усмихваше светлосиньото небе. Самият Кайлас беше някъде зад хълма. Когато се изкачихме на върха, направо ахнахме.
— О! — успя да извика Селиверстов, но и викът му сякаш замръзна пред невероятната гледка. Встрани от нас, подредени една след друга, се извисяваха три грамадни пирамиди.
Разликата между тях и тибетските планини беше толкова явна, че езикът ни не се обръщаше да ги наречем подобни на пирамида конструкции.
— Очевидно е, че са древни — пръв се опомни Рафаел Юсупов. — Вятърът е ерозирал тук-там някои от стъпалата, но въпреки това са добре очертани. И трите пирамиди се различават една от друга, но личи и общият им стил на конструиране и изграждане.
Заснехме ги.
— Приятели, ще се изкача ей на онзи хълм и ще погледна надолу, за да разгледам основите им — ентусиазирано предложих аз и веднага си прехапах езика. — Всъщност… какъв смисъл има? За нас е важно да отбележим само наличието на пирамиди в Тибет. Ако тръгна, ще загубя поне два часа. Може и времето да се развали, така няма да видим… следващите пирамиди, дай Боже.
— Ще станем първооткриватели на тибетските пирамиди! — Равил възторжено вдигна палеца си.
— Нашата цел е друга! Да открием Града на боговете! — високопарно произнесе Селиверстов. — Макар че той едва сега започва, нали е съставен от пирамиди. Интересно, какво ли е било предназначението му?
— Вижте какво — прекъснах Селиверстов, — ще се раздвижа по склона на хълма, за да скицирам пирамидите от различни позиции. А и третата едва-едва се подава зад него, затова трябва да се придвижа наляво и нагоре, ако искам да я разгледам добре.
Честно казано, не успях да потичам по хълма. И аз, и Равил едва си поемахме дъх при бързото ходене. Все пак се намирахме на 5000 метра височина! За да рисувам, често ми се налагаше да лягам на земята, защото беше по-удобно. Скицата обаче стана хубава. Помислих си, че и занапред ще трябва да търся различни ракурси, защото за разлика от снимката рисунката отразява обема на обектите.
Докато скицирах, Равил внимателно се вглеждаше в североизточна посока.
— Шефе, какво е това там?
— Чакай да си довърша скицата.
Като приключих, насочих поглед натам, където сочеше Равил. Зад хълма едва-едва се подаваше някакво криво образувание, разположено на плосък като маса връх.
— Увеличи максимално видеокамерата и го разгледай. Тя е помощна от бинокъла. Равил се опита и с досада заяви:
— Не става, дявол да го вземе, ръцете ми треперят. Необходим е статив.
— И все пак какво има там?
— Прилича на човек.