ЕСТРАГОН. Мъча се да се сетя.
ВЛАДИМИР. И аз.
ПОЦО. Чакайте!
И тримата свалят шапките си едновременно, слагат ръце на челата си, концентрират се, смръщени. Дълго мълчание.
ЕСТРАГОН (победоносно). Аха!
ВЛАДИМИР. Той се сети.
ПОЦО. Е?
ЕСТРАГОН. Защо не остави багажа?
ВЛАДИМИР. Не беше това.
ПОЦО. Сигурен ли сте?
ВЛАДИМИР. Но нали вече ни го казахте.
ПОЦО. Казах ли ви го?
ЕСТРАГОН. Каза ли ни го?
ВЛАДИМИР. Пък и той вече го остави.
ЕСТРАГОН (поглежда към Лъки). Наистина. И какво от това?
ВЛАДИМИР. Е, щом като е оставил багажа си, значи е невъзможно да сме питали защо не го оставя.
ПОЦО. Напълно логично.
ЕСТРАГОН. А защо го е оставил?
ПОЦО. Ха де!
ВЛАДИМИР. За да танцува.
ЕСТРАГОН. Вярно.
Дълго мълчание.
ЕСТРАГОН (става). Нищо не се случва, никой не идва, никой не си отива, ужасна работа.
ВЛАДИМИР (на Поцо). Кажете му да мисли.
ПОЦО. Дайте му шапката.
ВЛАДИМИР. Шапката ли?
ПОЦО. Той не може да мисли без шапка.
ВЛАДИМИР (на Естрагон). Дай му шапката.
ЕСТРАГОН. Аз ли? След като ме ритна? Никога!
ВЛАДИМИР. Аз ще му я дам. (Не се помръдва.)
ЕСТРАГОН. Да си я вземе сам.
ПОЦО. По-добре е да му я дадете.
ВЛАДИМИР. Ще му я дам.
Вдига шапката от земята и я подава на Лъки отдалеч, с протегната ръка. Лъки не мърда.
ПОЦО. Трябва да му я сложите.
ЕСТРАГОН (на Поцо). Кажете му да си я вземе.
ПОЦО. По-добре да му я сложите.
ВЛАДИМИР. Ще му я сложа.
Заобикаля Лъки предпазливо, приближава се бавно до него изотзад, слага му шапката на главата и бързо се дръпва. Лъки не се помества. Мълчание.
ЕСТРАГОН. Какво чака още?
ПОЦО. Отдалечете се. (Естрагон и Владимир се отдалечават от Лъки. Поцо дърпа въжето. Лъки го поглежда.) Мисли, свиньо! (Пауза. Лъки започва да танцува.) Стой! (Лъки спира.) Напред! (Лъки отива към Поцо.) Стой! (Лъки спира.) Мисли! (Пауза.)
ЛЪКИ. От друга страна, що се отнася до…
ПОЦО. Спри! (Лъки млъква.) Назад! (Лъки се дръпва.) Стига! (Лъки спира.) Ляво! (Лъки се обръща към публиката.) Мисли!
По време на тирадата на Лъки останалите реагират по следния начин: 1. Владимир и Естрагон са олицетворение на вниманието, Поцо е нещастен и отвратен; 2. Владимир и Естрагон започват да протестират. Страданието на Поцо се засилва; 3. Владимир и Естрагон отново внимават, Поцо все повече се възмущава и започва да стене; 4. Владимир и Естрагон бурно протестират. Поцо скача, дърпа въжето. Всички викат, Лъки дърпа обратно въжето, залита, крещи текста. Тримата се нахвърлят върху Лъки, който се бори, крещейки още по-силно.
ЛЪКИ (с неизразителен глас). Като се има предвид съществуването такова каквото се очертава в неотдавнашните публикации на Кукиш и Ватман на един индивидуален бог какакакакака с бяла брада кака извън времето на пространството който от върховете на своята божествена апатия и божествена атаксия и божествена афазия много ни обича с малки изключения неизвестно защо но ще се разбере и страда като злочестата Офелия заедно с онези които са неизвестно защо но думи думи думи има време в огъня чиито пламенни езици в тази връзка колкото и да са живи още малко и няма съмнение, че ще подпалят накрая устоите да се има предвид и ще отведат ада в небесата сини понякога особено днес и спокойни с такова спокойствие което макар и безконечно е по-добро но нека не избързваме, понеже доколкото жребият е хвърлен от време на време всичко тече по текущата сметка не може да се изкъпе и докато чакаме дългоочакваното незавършено изследване все пак увенчано от акакакакакакакадемическата комисия по гъс-гъс-гъс-гъстотата на въздуха в Берн и от господата Говнар и Дюкретен при допустимите за случая грешки освен тази която се отнася до човешките пресмятания което въз основа на незавършените изследвания на същите Дю Говнар и Сен-Кретен е установено откъдето следва като се знае но нека не избързваме неизвестно защо вследствие на трудовете на Кукиш и Ватман се оказва ясно че все пак се върти толкова ясно колкото е ясно че пред вид незавършените изследвания на Пърди и Посер неизвестно защо за Говнар и Кретен са незавършени става ясно че човека противно на общоприетото мнение въпреки прогреса на изхранването и омърсяването на околната среда е в процес на отслабване и същевременно успоредно неизвестно защо въпреки процъфтяването на физическата култура на спортовете като тениса футбола бягането околоезденето плуването конния спорт авиацията лайнацията какацията пързалянето на лед на асфалт джудото тениса летенето мренето през пролет лято есен зима тениса на трева на гора на земя авиацията тениса хокея на земя вода и въздух пенецилина и производните му повтарям едновременно успоредно с повтарянето неизвестно защо тя все пак се върти въпреки тениса повтарям авиацията голфа както с девет ката и с осемнайсет дупки тениса на лед с една дума значителни координати на факторите не се стесняват да възхваляват сухата загуба на гласа на смъртта на Волтер досега благодарение усилията на порядъка от около два пръста и сто грама средно с точност до цяло число истина е обаче че няма значение неизвестно защо на лице от гледна точка на това което е далеч по-важно от друга страна в светлината на провежданите експерименти на Стайнвег и Петерман това което е особено важно в светлината на изоставените експерименти че в долините планините и на брега на морето въздухът е един и същ и земята както е известно в сравнение с дълбочината на моретата неизвестно защо въпреки тениса фактите говорят че неизвестно защо е излишно да се повтаря следното с една дума няма съмнение за съжаление се идентифицира с главата заедно с успоредното неизвестно защо въпреки тениса на следното брадата на индивидуалния тенис както с двайсет така и шейсет дупки дупки дупки дупки и всичко тече тоест ясно е че с ясно ясно ясно ясно… (Борба. Лъки изкрещява още няколко гневни думи.) Тениса! Вода и въздух!… Говнар!… Жребият!…