ВЛАДИМИР. Ела, момчето ми.
Боязливо влиза едно Момче. Спира се.
МОМЧЕТО. Господин Албер?
ВЛАДИМИР. Аз съм.
ЕСТРАГОН. Какво искаш?
ВЛАДИМИР. Ела.
Момчето не мърда.
ЕСТРАГОН (силно). Ела, ти се каза!
Момчето се приближава боязливо, спира се.
ВЛАДИМИР. Какво има?
МОМЧЕТО. Господин Годо… (Замлъква.)
ВЛАДИМИР Ясно. (Пауза.) Приближи се.
Момчето не помръдва.
ЕСТРАГОН (силно). Приближи се, ти се каза! (Момчето се приближава боязливо, спира се.) Защо закъсня?
ВЛАДИМИР. Трябва да ни предадеш нещо от господин Годо?
МОМЧЕТО. Да, господине.
ВЛАДИМИР. Добре тогава, казвай.
ЕСТРАГОН. Защо закъсня?
Момчето ги гледа последователно, в недоумение на кого да отговори.
ВЛАДИМИР (към Естрагон). Остави го на мира.
ЕСТРАГОН (към Владимир). Ти ме остави на мира. (Приближава се до момчето.) Знаеш ли колко е часът?
МОМЧЕТО (отстъпвайки). Аз не съм виновен, господине!
ЕСТРАГОН. Може би аз съм виновен, а?
МОМЧЕТО. Страх ме беше, господине.
ЕСТРАГОН. От какво те беше страх? От нас ли? (Пауза.) Отговаряй!
ВЛАДИМИР. Разбирам, другите са го изплашили.
ЕСТРАГОН. От колко време си тука?
МОМЧЕТО. От доста време, господине.
ВЛАДИМИР. Уплаши се от камшика, така ли?
МОМЧЕТО. Да, господине.
ВЛАДИМИР. От виковете ли?
МОМЧЕТО. Да, господине.
ВЛАДИМИР. От двамата господа?
МОМЧЕТО. Да, господине.
ВЛАДИМИР. Ти познаваш ли ги?
МОМЧЕТО. Не, господине.
ВЛАДИМИР. Тукашен ли си?
МОМЧЕТО. Да, господине.
ЕСТРАГОН. Всичко това са лъжи! (Хваща Момчето за ръкава, разтърсва го.) Казвай истината!
МОМЧЕТО (треперейки). Това е истината, господине.
ВЛАДИМИР. Остави го най-сетне на спокойствие! Какво ти става? (Естрагон пуска момчето, отстъпва, слага ръце на лицето си. Владимир и момчето го гледат. Естрагон открива лицето си, което е изкривено.) Какво ти става?
ЕСТРАГОН. Нещастен съм.
ВЛАДИМИР. Не се шегувай! Откога?
ЕСТРАГОН. Бях забравил.
ВЛАДИМИР. Тази памет ни играе лоши шеги. (Естрагон иска да каже нещо, отказва се, отива да си седне и започва да се събува. Към Момчето.) Казвай сега.
МОМЧЕТО. Господин Годо…
ВЛАДИМИР (прекъсва го). Виждал съм те вече, нали?
МОМЧЕТО. Не зная, господине.
ВЛАДИМИР. Ти не ме ли познаваш?
МОМЧЕТО. Не, господине.
ВЛАДИМИР. Не идва ли вчера?
МОМЧЕТО. Не, господине.
ВЛАДИМИР. За пръв път идваш, така ли?
МОМЧЕТО. Да, господине.
Мълчание.
ВЛАДИМИР. Приказки! (Пауза.) Добре, продължавай.
МОМЧЕТО (на един дъх). Господин Годо ми каза да ви кажа, че тази вечер няма да дойде, но утре сигурно.
ВЛАДИМИР. Това ли е всичко?
МОМЧЕТО. Да, господине.
ВЛАДИМИР. Ти при него ли работиш?
МОМЧЕТО. Да, господине.
ВЛАДИМИР. Какво правиш?
МОМЧЕТО. Паса козите, господине.
ВЛАДИМИР. Добър ли е с теб?
МОМЧЕТО. Да, господине.
ВЛАДИМИР. Не те ли бие?
МОМЧЕТО. Мене не, господине.
ВЛАДИМИР. А кого?
МОМЧЕТО. Брат ми, господине.
ВЛАДИМИР. А, ти имаш брат?
МОМЧЕТО. Да, господине.
ВЛАДИМИР. А той какво прави?
МОМЧЕТО. Той пасе овцете, господине.
ВЛАДИМИР. А защо тебе не те бие?
МОМЧЕТО. Не зная, господине.
ВЛАДИМИР. Сигурно те обича.
МОМЧЕТО. Не зная, господине.
ВЛАДИМИР. Храни ли те добре? (Момчето се колебае.) Храни ли те добре?
МОМЧЕТО. Да, господине.
ВЛАДИМИР. Не си ли нещастен? (Момчето се колебае.) Чуваш ли?
МОМЧЕТО. Да, господине.
ВЛАДИМИР. Е?
МОМЧЕТО. Не зная, господине.
ВЛАДИМИР. Не знаеш дали си нещастен, или не?
МОМЧЕТО. Не зная, господине.