ЕСТРАГОН. Нужно им е да говорят за него.
ВЛАДИМИР. Не им ли стига, че са умрели.
ЕСТРАГОН. Не им стига.
Пауза.
ВЛАДИМИР. Прилича на шум от пера.
ЕСТРАГОН. От листа.
ВЛАДИМИР. От пепел.
ЕСТРАГОН. От листа.
Дълго мълчание.
ВЛАДИМИР. Кажи нещо.
ЕСТРАГОН. Опитвам се.
Дълго мълчание.
ВЛАДИМИР (тревожен). Кажи каквото и да е.
ЕСТРАГОН. Какво ще правим сега?
ВЛАДИМИР. Нали чакаме Годо?
ЕСТРАГОН. Вярно.
Пауза.
ВЛАДИМИР. Работата е, че е мъчно.
ЕСТРАГОН. Защо не попееш?
ВЛАДИМИР. Не, не. (Мисли.) Може би да започнем отначало.
ЕСТРАГОН. Да, това не ми се струва много трудно.
ВЛАДИМИР. Само началото е трудно.
ЕСТРАГОН. Можем да започнем откъдето и да е.
ВЛАДИМИР. Да, но трябва да решим.
ЕСТРАГОН. Така е.
Пауза.
ВЛАДИМИР. Помогни ми.
ЕСТРАГОН. Опитвам се.
Пауза.
ВЛАДИМИР. Когато търсиш — чуваш.
ЕСТРАГОН. Така е.
ВЛАДИМИР. И това ти пречи да намериш.
ЕСТРАГОН. Вярно.
ВЛАДИМИР. И това ти пречи да мислиш.
ЕСТРАГОН. И все пак мислиш.
ВЛАДИМИР. Ами, не можеш.
ЕСТРАГОН. Точно така, дай да си противоречим.
ВЛАДИМИР. Не можем.
ЕСТРАГОН. Мислиш ли?
ВЛАДИМИР. Вече няма опасност да мислим.
ЕСТРАГОН. Тогава от какво се оплакваме?
ВЛАДИМИР Мисленето не е най-страшното.
ЕСТРАГОН. Разбира се, разбира се, но вече е нещо.
ВЛАДИМИР. Какво значи „вече е нещо“?
ЕСТРАГОН. Точно така, дай да си поставяме въпроси.
ВЛАДИМИР. Какво искаш да кажеш с това „вече е нещо“?
ЕСТРАГОН. Ами едно нещо в по-малко.
ВЛАДИМИР. Е, да, естествено.
ЕСТРАГОН. Е тогава? Защо да не се сметнем за щастливи?
ВЛАДИМИР. Страшното е, че сме мислили вече.
ЕСТРАГОН. Да, но случвало ли ни се е някога?
ВЛАДИМИР. Откъде идват всички тези трупове?
ЕСТРАГОН. Тези скелети?
ВЛАДИМИР. Точно така.
ЕСТРАГОН. Да, разбира се.
ВЛАДИМИР. Трябвало е да мислим малко.
ЕСТРАГОН. Още в началото.
ВЛАДИМИР Купища трупове.
ЕСТРАГОН. Трябва само да не ги гледаме.
ВЛАДИМИР. Не можем.
ЕСТРАГОН. Вярно.
ВЛАДИМИР. Макар че сме.
ЕСТРАГОН. Какво сме?
ВЛАДИМИР Макар че сме мислили.
ЕСТРАГОН. Трябва да се обърнем решително към природата.
ВЛАДИМИР. Опитвали сме.
ЕСТРАГОН. Вярно.
ВЛАДИМИР. Но това не е най-страшното, разбира се.
ЕСТРАГОН. Кое?
ВЛАДИМИР. Че сме мислили.
ЕСТРАГОН. Разбира се.
ВЛАДИМИР. Можехме да минем и без всичко това.
ЕСТРАГОН. Какво правиш!
ВЛАДИМИР. Да, да.
Мълчание.
ЕСТРАГОН. Не беше лошо като упражнение.
ВЛАДИМИР. Да, но сега трябва да намерим друго.
ЕСТРАГОН. Чакай сега.
ВЛАДИМИР. Чакай сега.
ЕСТРАГОН. Чакай сега.
Размишляват.
ВЛАДИМИР. За какво говорех? Можем да започнем оттам.
ЕСТРАГОН. Откъде?
ВЛАДИМИР. От самото начало.
ЕСТРАГОН. Началото на кое?
ВЛАДИМИР. Тази вечер. Казах, че… казах, че…
ЕСТРАГОН. О, много искаш от мене.
ВЛАДИМИР. Чакай… целунахме се… бяхме доволни… доволни… какво ще правим, като сме доволни… ще чакаме… чакай… ще си спомня… чакаме… сега, като сме доволни… ще се сетя… чакай… а, да! Дървото!
ЕСТРАГОН. Дървото ли?
ВЛАДИМИР. Не си ли спомняш?
ЕСТРАГОН. Уморих се.
ВЛАДИМИР. Погледни го!
Естрагон гледа дървото.
ЕСТРАГОН. Нищо не виждам.
ВЛАДИМИР. Нали вчера беше черно и сухо! А днес е покрито с листа.
ЕСТРАГОН. Листа!
ВЛАДИМИР. Само за една нощ!
ЕСТРАГОН. Сигурно е пролет.
ВЛАДИМИР. Но само за една нощ!
ЕСТРАГОН. Нали ти казах, че не сме били тук снощи. Ти си сънувал кошмари.