ЕСТРАГОН. Колко е хубаво на земята!
ВЛАДИМИР. Можеш ли да станеш?
ЕСТРАГОН. Не знам.
ВЛАДИМИР. Опитай.
ЕСТРАГОН. Ей сега, ей сега.
Мълчание.
ПОЦО. Какво стана?
ВЛАДИМИР. Ти няма ли да млъкнеш най-после? Ама че напаст! Мисли само за себе си.
ЕСТРАГОН. Защо да не се опитаме да поспим?
ВЛАДИМИР Чу ли го, иска да разбере какво е станало!
ЕСТРАГОН. Остави го. Спи.
Мълчание.
ПОЦО. Милост! Милост!
ЕСТРАГОН (стряска се). Какво? Какво има?
ВЛАДИМИР. Спеше ли?
ЕСТРАГОН. Мисля, че да.
ВЛАДИМИР. Пак този мръсник Поцо!
ЕСТРАГОН. Кажи му да си затваря устата. Смачкай му фасона.
ВЛАДИМИР (удряйки Поцо). Няма ли да престанеш? Ще млъкнеш ли най-сетне, червей такъв? (Поцо се освобождава, надава викове от болка и се отдалечава лазешком. От време на време се спира, разсича въздуха с жестове на слепец, викайки Лъки. Владимир, подпрян на лакът, го следи с поглед.) Избяга! (Поцо се просва. Мълчание.) Падна!
ЕСТРАГОН. Значи, все пак е станал?
ВЛАДИМИР. Не.
ЕСТРАГОН. Но ти нали каза „падна“?
ВЛАДИМИР. Беше застанал на колене. (Мълчание.) Може би прекалихме със силните удари.
ЕСТРАГОН. Не ни се случва много често.
ВЛАДИМИР. Той ни молеше за помощ. Ние останахме глухи. Той настояваше. Ние го набихме.
ЕСТРАГОН. Така е.
ВЛАДИМИР. Вече не мърда.
ЕСТРАГОН. Искахме да му помогнем, а загазихме.
ВЛАДИМИР. Така е.
ЕСТРАГОН. Да не би да си го ударил много силно?
ВЛАДИМИР. Получи няколко яки.
ЕСТРАГОН. Не е трябвало.
ВЛАДИМИР. Нали ти го искаше.
ЕСТРАГОН. Така е. (Пауза.) Какво ще правим сега?
ВЛАДИМИР. Да можех да долазя до него.
ЕСТРАГОН. Не ме оставяй!
ВЛАДИМИР. Дали да не го извикам?
ЕСТРАГОН. Да, да, извикай го!
ВЛАДИМИР. Поцо! (Пауза.) Поцо! (Пауза.) Вече не отговаря.
ЕСТРАГОН. Хайде заедно.
ВЛАДИМИР И ЕСТРАГОН. Поцо! Поцо!
ВЛАДИМИР. Помръдна.
ЕСТРАГОН. Сигурен ли си, че се казва Поцо?
ВЛАДИМИР (изплашен). Господин Поцо! Върни се! Няма да ти направим нищо лошо!
Мълчание.
ЕСТРАГОН. Да опитаме с други имена.
ВЛАДИМИР. Страхувам се да не би да е сериозно ранен.
ЕСТРАГОН. Ще бъде забавно.
ВЛАДИМИР. Кое ще бъде забавно?
ЕСТРАГОН. Ако опитаме с други имена. Така ще мине времето. Рано или късно ще улучим.
ВЛАДИМИР. Казвам ти, че се казва Поцо.
ЕСТРАГОН. Сега ще видим. Чакай. (Размишлява.) Авел! Авел!
ПОЦО. Помощ!
ЕСТРАГОН. Видя ли?
ВЛАДИМИР. Тази история започва да ми омръзва.
ЕСТРАГОН. Може би другият се казва Каин? (Вика.) Каин! Каин!
ПОЦО. Помощ!
ЕСТРАГОН. Цялото човечество е тук! (Пауза.) Я погледни това облаче.
ВЛАДИМИР (вдига очи). Къде?
ЕСТРАГОН. Там, в зенита.
ВЛАДИМИР. Е? (Пауза.) Какво толкова му намираш?
Мълчание.
ЕСТРАГОН. Хайде да минем на друга тема, искаш ли?
ВЛАДИМИР Тъкмо щях да ти го предложа.
ЕСТРАГОН. Но какво да бъде?
ВЛАДИМИР. Е, там е работата.
Мълчание.
ЕСТРАГОН. Не трябва ли първо да станем?
ВЛАДИМИР. Ами да опитаме.
Двамата стават.
ЕСТРАГОН. Не било толкова трудно.
ВЛАДИМИР. Когато човек силно желае.
ЕСТРАГОН. А сега?
ПОЦО. Помощ!
ЕСТРАГОН. Да си тръгваме.
ВЛАДИМИР. Не можем.
ЕСТРАГОН. Защо?
ВЛАДИМИР. Нали чакаме Годо.
ЕСТРАГОН. Вярно. (Пауза.) Какво да правим?
ПОЦО. Помощ!
ВЛАДИМИР. Да му помогнем ли?
ЕСТРАГОН. Какво трябва да направим?
ВЛАДИМИР. Той иска да стане.
ЕСТРАГОН. Е и?
ВЛАДИМИР. Иска да му помогнем да стане.
ЕСТРАГОН. Добре, да му помогнем. Какво чакаме?
Помагат на Поцо да стане. Отдръпват се. Той пада отново.