1951 — Парижкото издателство „Минюи“ издава „Молой“ и „Малоун умира“. Критиката е възторжена. „Ироничен, обаятелен, изтънчен, изтъкан от хумор гений…“ (в. „Комба“), „Книга-събитие“ („Фигаро литерер“)
1952 — Излиза от печат „В очакване на Годо“.
1953 — Бекет превежда на английски „Молой“, „Малоун умира“ и „Думи няма“.
5 януари — премиера на „В очакване на Годо“ в парижкия театър „Бабилон“. Режисьор е Роже Блен. Огромен успех. Излизат на английски „Думи няма“ и „Уат“.
1954 — Първи вариант на „Краят на играта“.
1955 — „Молой“ излиза на английски.
1956 — Бекет пише на английски радиопиесата „Всички, които падат“. Нова постановка на „Годо“ в театър „Еберто“.
1957 — Започва да пише на английски „Из една изоставена творба“.
3 април — премиера в Лондон на „Краят на играта“. Пиесата е публикувана от издателство „Минюи“.
1958 — В „Евъргрийн ривю“ е отпечатана пиесата „Последният запис“. Октомври — премиера на пиесата в Лондон.
1959 — Бекет превежда на френски „Последният запис“; написва радиопиесата „Пепел“.
1960 — Започва да пише пиесата „О, щастливи дни“ (на английски) и романа „Как е“ (на френски). На първо време няма да бъда сам. Сам съм, разбира се. Прибързани думи. Думите трябва да са прибързани. Та знае ли се — в такъв мрак? Ще си имам компания. Няколко марионетки. Впоследствие ще ги премахна. Ако мога. (Из „Как е“)
Да се намери форма, която да изразява опропастяването. (Из писмо на Бекет до Том Драйв.)
1961 — Получава Международната награда на издателите (съвместно с Борхес). Трябва да стоиш там, където няма нито самоличност, нито решение, нито реакция, нито възможно заемане на позиция. (Из записки на Бекет); Веднъж бях в болница. В съседното отделение имаше един човек, който умираше от рак на гърлото. Сред тишината го чувах как крещи непрекъснато. Това е единственото подобие на форма в моето творчество. (Из писмо до Харолд Пинтър)
1961 — В Ню Йорк излиза от печат „О, щастливи дни“. Премиера на пиесата.
1962 — Превежда на френски „О, щастливи дни“ и пише радиопиесата „Думи и музика“.
1963 — „Каскандо“, „Комедия“ (радиопиеси); Излиза на френски „О, щастливи дни“.
1964 — Американският режисьор Алън Шнайдър снима по сценарий на Бекет „Филм“; участват Бъстър Кийтън и самият Бекет. 14 юни — премиера на „Комедия“ в Париж.
1965 — На кинофестивала във Венеция „Филм“ е удостоен с Наградата на младата критика. Телевизионна адаптация на „Молой“ в Женева.
1967 — Пише романа „Мъртви глави“. Изпитвам любов към думите, единствено с думите съм имал любов — с няколко от тях. (Из „Мъртви глави“); Бекет поставя в Берлин „Краят на играта“.
1969 — Получава Нобеловата награда за литература. Не са за мен такива неща — пише на Ален Боске от Тунис през месец ноември. Бекет не желае да приеме лично наградата, нито — от неприязън към първата си родина — посланикът на Ирландия да се яви от негово име, та моли издателя си Жером Лендон да отиде вместо него в Стокхолм. Излиза на френски „Уат“.
1970 — Излизат от печат „Обезселителят“ и „Мерсие и Камие“.
1976 — Излизат от печат „За да се сложи край, и други щуротии“.
1978 — „Няма“ — повест.
1981 — „Зле видяно, зле казано“ — повест. Все още достатъчно, за да погълна всичко. Стръвно, секунда след секунда. Небе, земя и изобщо. Нито трошичка мърша никъде. Облизвам си пръстите — и баста. Не, още една секунда. Една-едничка. Колкото да всмуча празното пространство. Да позная щастието. (Из „Зле видяно, зле казано“); В интервю за в. „Либерасион“ на въпроса „Защо пишете?“ отговаря: За друго не ме бива.
1982 — „Катастрофа и други драмички“ — сборникът е посветен на Вацлав Хавел, който по това време е в затвора. Рождението му бе негова гибел. Оттогава — гримаса на мъртвец. (Из „Катастрофа“)
1985 — Винаги съм имал чувството, че у мен има едно умъртвено същество, умъртвено преди раждането ми. Нужно ми бе да намеря това умъртвено същество. Да се опитам да го възвърна към живот. (Из интервю)
1986 — 1988 Пише „Тръпки“, последното си произведение — кратко житие на един човек, който постепенно изчезва. Творбата, своеобразно завещание, е съвсем къса. Първото изречение: Седнал една нощ пред масата, с глава връз ръцете, той се видя как става и си отива… И така вървеше в пълно неведение, а на хоризонта — пи помен от край. Последното изречение: Все едно как, все едно къде. Време и мъка и тъй наречен Аз. О, да се свършва с всичко.