Мълчание. Естрагон и Владимир постепенно стават по-смели, обикалят около Лъки, оглеждат го от всички страни. Поцо отхапва от пилето с ожесточение, хвърля костите, след като ги е изсмукал. Лъки бавно се свлича, докато куфарът се допира до земята, изправя се рязко, отново започва да се свлича. Ритъм на човек, който спи прав.
ЕСТРАГОН. Какво му е?
ВЛАДИМИР. Изглежда уморен.
ЕСТРАГОН. Защо не остави багажа?
ВЛАДИМИР. Отде да знам? (Двамата пристъпват още по-близо.) Внимавай!
ЕСТРАГОН. Да го заговорим ли?
ВЛАДИМИР. Я виж тука!
ЕСТРАГОН. Какво?
ВЛАДИМИР (сочейки). Врата му.
ЕСТРАГОН (гледа врата на Лъки). Нищо не виждам.
ВЛАДИМИР. Ела оттук.
Естрагон застава на мястото на Владимир.
ЕСТРАГОН. Наистина.
ВЛАДИМИР. До кръв.
ЕСТРАГОН. От въжето е.
ВЛАДИМИР. Претрило го е.
ЕСТРАГОН. То се знае.
ВЛАДИМИР. От възела.
ЕСТРАГОН. Ами да.
Отново започват да го оглеждат, спират се на лицето му.
ВЛАДИМИР. Не е грозен.
ЕСТРАГОН (свивайки рамене, прави гримаса). Така ли мислиш?
ВЛАДИМИР. Малко е женствен.
ЕСТРАГОН. Лигите му текат.
ВЛАДИМИР. Ами от напъването.
ЕСТРАГОН. И пяна му е излязла.
ВЛАДИМИР. Може да е малоумен.
ЕСТРАГОН. Кретен.
ВЛАДИМИР (вглежда се). Май е гушав.
ЕСТРАГОН (и той се вглежда). Не се знае.
ВЛАДИМИР. И се задъхва.
ЕСТРАГОН. А как искаш!
ВЛАДИМИР. И очите му…
ЕСТРАГОН. Какво им е?
ВЛАДИМИР. Ще изскочат.
ЕСТРАГОН. Според мен е на път да пукне.
ВЛАДИМИР. Не се знае. (Пауза.) Попитай го нещо.
ЕСТРАГОН. Дали?
ВЛАДИМИР. Какво рискуваме?
ЕСТРАГОН (плахо). Господине…
ВЛАДИМИР. По-силно.
ЕСТРАГОН (по-силно). Господине…
ПОЦО. Оставете го на мира! (Двамата се обръщат към Поцо, който привършил яденето си, изтрива устата си с опакото на ръката.) Не виждате ли, че иска да си почине? (Изважда лулата си и започва да я тъпче. Естрагон забелязва костите от пилето на земята, гледа ги лакомо. Поцо драсва клечка кибрит и започва да пали лулата си.) Кошницата! (И понеже Лъки не помръдва, Поцо хвърля клечката с яд и дръпва въжето.) Кошницата! (Лъки насмалко не пада, идва на себе си, приближава се, слага бутилката в кошницата, връща се на своето място, заема позата си. Естрагон не откъсва поглед от костите, Поцо драсва втора клечка и запалва лулата си.) Какво искате, това не е негова работа. (Поема дим, протяга краката си.) Ох, сега е по-добре.