— Фрида. Не съм чул.
— Какво правиш тук? Как влезе?
— С ключа, който ти ми дала.
— Но този ключ е, за да си отключваш да храниш котарака, когато отсъствам от вкъщи, а не за друго. — Тя посочи с ръка наоколо. — И какво е това?
Джоузеф се изправи. В ръката си държеше голям гаечен ключ.
— Фрида. Напоследък ти не добре. Гледам те и виждам, че си тъжна, че изпитваш болки и на мен ми е трудно. — Фрида понечи да каже нещо, но Джоузеф я прекъсна. — Не, не, почакай. Трудно ми е да ти помогна, но те познавам достатъчно добре. Знам, че когато си тъжна, си взимаш гореща вана в продължение на часове.
— Е, не е в продължение на часове — възрази Фрида. — Но къде ми е ваната? Тъкмо мислех да я използвам.
— Ваната ти вече я няма — обясни Джоузеф. — Докато беше излязла със Саша, аз и приятелят ми Степан я изнесохме и я откарахме на едно сметище. Беше проста пластмасова вана, малка и неудобна човек да се излежава в нея.
— Напротив, беше ми съвсем удобна — запротестира Фрида.
— Не — каза твърдо Джоузеф. — Вече я изнесохме. Но аз извадил голям късмет. В момента правя ремонт на една къща в Излингтън. Собственикът харчи много, много пари. Демонтира и изхвърли всички стари неща в четири големи метални контейнера и ги замени с нови. Изхвърли най-различни красиви неща, но най-красивото от тях е една голяма чугунена вана. Видях я и веднага се сетил за теб. Идеална е.
Фрида огледа по-внимателно банята. Там, където беше стояла ваната, сега се виждаха гола стена и под. Някои от облицовъчните плочки бяха напукани, на пода имаше голи дъски и зееща тръба. Джоузеф бе целият посипан с прах, по тъмната му коса също имаше прах и мазилка.
— Джоузеф, първо трябваше да ме попиташ.
Джоузеф разпери безпомощно ръце.
— Ако те бях попитал, щеше да кажеш "не".
— Точно затова трябваше да ме попиташ.
Джоузеф направи жест с вдигнати нагоре длани.
— Фрида, ти винаги защитаваш другите и това понякога те наранява. Трябва да позволиш на другите хора да ти помагат. — Той се вгледа в нея. — Защо стискаш тази химикалка?
Фрида погледна към ръката си. Все още държеше здраво химикалката, все едно беше кама.
— Помислих, че вкъщи има крадец — обясни му тя. После си пое дълбоко въздух. Как изобщо му беше хрумнало? — И колко време ще ви трябва, за да ми поставите обратно старата вана точно както си беше?
Джоузеф се замисли.
— Това вече е проблем. Когато демонтирахме ваната от стената, както и тръбата и конзолите, се появиха големи пукнатини. Тази вана беше пълен боклук. А и вече е на сметището.
— Това, което сте направили, вероятно е вид престъпление. Както и да е, какво следва оттук нататък?
— Красивата вана в момента е в работилницата на друг мой приятел — Клаус. Това не е проблем. Но тук… — Той махна с гаечния ключ към отворилата се грозна гледка и въздъхна. — Ето, това е проблем.
— Как така "проблем"? — възмути се Фрида. — Вината е изцяло твоя.
— Не, не — опита се да обясни Джоузеф. — Това е… — Той каза нещо на родния си език, което прозвуча презрително. — Тази свързваща тръба тук е некачествена. За нищо не става.
— Досега не ми е създавала проблеми.
— Просто си извадила късмет. Едно поклащане на ваната и… — Той направи красноречив жест, намекващ за наводнение. — Ще поставя хубава тръба, ще ремонтирам стената и ще залепя плочки на пода. Това ще бъде моят подарък за теб и ще имаш вана, в която ще се чувстваш щастлива.
— Кога? — попита Фрида.
— Ще направя всичко, което трябва да се направи — каза Джоузеф.
— Да, но кога ще го направиш?
— Ще отнеме няколко дни. Само няколко дни.
— Смятах да си взема вана сега. През целия път дотук си мислех за една хубава гореща вана, колко много имам нужда от нея и как добре ще се почувствам.
— Чакането ще си струва.
Скъпа моя Фрида, седя в кабинета си и си мисля за теб. Каквото и да правя, с когото и да се срещам, постоянно си мисля за теб. Мога да изнасям лекция и през цялото време, докато говоря и думите излизат плавно от устата ми, част от ума ми е заета с мисли за теб. Мога да водя разговор, да режа лук, да се разхождам по Бруклинския мост и ти си неизменно в мислите ми. Това е като болка, която не затихва и която не искам да затихва. Щях да кажа, че не съм се чувствал по този начин, откакто бях тийнейджър, но никога не съм се чувствал по този начин като тийнейджър! Питам се защо съм тук, след като най-важната цел в живота ми е да те направя щастлива. Сега те чувам да казваш, че има и по-важни неща от щастието и че не знаеш значението на тази дума — но аз знам значението ѝ: щастието за мен е да бъда обичан от Фрида Клайн.