— Не — възпротиви се Крофорд. — Искам да го решим тук и сега.
— Смятам, че моята професионална биография говори сама за себе си — заяви Брадшо. — Проблемът в случая е убеждението на господин Карлсън, че психотерапевтката, с която случайно се е запознал, може да бъде по-полезна при изготвянето на психологически профили, което за нея е по-скоро хоби.
— Предлагам да не се отклоняваме от темата за вашата професионална биография — каза Карлсън.
— Чудесно — съгласи се Брадшо. — Тук съм, защото комисар Крофорд познаваше работата ми отпреди и лично той ме назначи. Ако имате някакви възражения, сега е моментът да ги споделите.
— Добре — започна Карлсън. — Добих представа за вашите умения за изготвяне на психологически профили в случая с Мишел Дойс. Вашият анализ на сцената на местопрестъплението беше подвеждащ. Предложеният от вас профил на предполагаемия убиец беше изцяло погрешен и щеше да насочи разследването по невярна следа, ако не беше Фрида Клайн.
— Психологическото профилиране не е точна наука — опита се да се защити Брадшо.
— Не и по начина, по който вие го правите — отвърна язвително Карлсън. — Фрида Клайн не само го направи съвсем точно, но и заради това едва не загина. И това се случи, след като беше отстранена от екипа и от разследването.
Брадшо направи презрителна гримаса.
— От това, което чух, драматичният инцидент с Клайн е станал в резултат на проявена небрежност от страна на собствените ви служители. Освен това аз самият може понякога да допускам грешки, но никога не съм намушквал смъртоносно психичноболен човек. — Той бързо отстъпи назад, когато видя заплашително вдигнатия юмрук на Карлсън.
— Успокой се, Мал — обади се комисарят.
— Фрида се е борила за живота си — каза гневно Карлсън. — И показа на всички какъв идиот сте. — После се обърна към Крофорд: — Той говори за солидната си професионална биография. На ваше място бих я проверил. Преките ми наблюдения показват, че Брадшо е страхотен при изготвянето на профили на престъпници, след като вече са били заловени. Фрида Клайн ни беше по-полезна, защото го правеше в процеса на издирването им.
Крофорд ги изгледа и двамата.
— Съжалявам, Мал, но настоявам д-р Брадшо да продължи да работи по случая. Намерете начин да се разберете. Това е всичко.
Карлсън и Брадшо излязоха заедно от кабинета на комисаря. Двамата мълчаливо стигнаха до асансьора, изчакаха го, влязоха вътре и се спуснаха до партера. Когато излязоха от кабината, Брадшо попита:
— Фрида ли ви подучи да се оплачете от мен?
— Какви ги говорите?!
— Ако е намислила да ме срине, ще трябва много да се потруди.
И за тримата беше ясно, че Карлсън е в отвратително настроение. На всичко отгоре в момента боядисваха стаята, където обикновено си провеждаха оперативките. Бюрата бяха покрити с найлони. Карлсън надникна в няколко заседателни зали, но те или вече бяха заети от негови колеги, или бяха пълни с изнесени от другите стаи мебели и компютри. Накрая той поведе Ивет, Мънстър и Райли по стълбите надолу и скоро се озоваха в служебната закусвалня. Райли стовари купчина папки на една маса, а после всички се наредиха за кафе и чай. Мънстър и Райли си купиха по една кифла с бяла глазура. Карлсън ги изгледа неодобрително.
— И без това дойдохме тук… — заоправдава се Мънстър.
— Аз не съм закусвал — добави Райли.
— Гледайте само да не изцапате папките — каза кисело Карлсън.
— По-добре е да свикваме с това — обади се Ивет, докато се настаняваха край отдалечената маса до прозореца. — Когато бюджетните съкращения влязат в сила, онези от нас, които останат на служба, ще се борят за работно пространство.
— Общи служебни бюра — подхвърли Райли.
— Какво? — намръщи се Карлсън.
— Отличителна черта на модерния офис. Служителите нямат собствени бюра. Идеята е, че сядаш зад бюрото само когато ти се налага.
— Ами вещите ти? — зачуди се Мънстър. — Кламерите ти, чашата ти за кафе?
— Държиш ги в заключено шкафче. Като в училище.
— Само да не е като в моето училище навремето — пошегува се Мънстър. — Оставиш ли си нещо в шкафчето, те ти го разбиват и го крадат.
— Готови ли сте? — прекъсна ги Карлсън.
— Почакайте. Брадшо ще дойде ли? — попита Мънстър.
— Днес е зает — отвърна Карлсън.
— Да не би да са го поканили в някое телевизионно студио? — подхвърли Ивет и Карлсън я изгледа изпод вежди.
Докладвай първо ти — каза той.
— Ситуацията не е много по-различна от това, което видяхте на сцената на местопрестъплението. Изпратихме колеги да снемат показания от обитателите на околните къщи. Освен това възложихме на други двама да прекарат там следващите два-три следобеда, в случай че определени лица се навъртат там по това време на деня. Нищо интересно до този момент.