В очакване на сряда

— Пръстови отпечатъци? — попита Карлсън.

— Снети са десетки на брой — уточни Ивет. — Но това е къща, в която живее цяло семейство, там постоянно някой влиза и излиза. Колегите започнаха да изолират фамилните отпечатъци, но тази работа е безнадеждна, докато не стесним кръга.

— Оръдието на престъплението? — попита Карлсън.

— Не сме го намерили.

— Търсихте ли го?

— Доколкото е възможно.

— На следващата сутрин са минали да съберат боклука — обясни Мънстър. — Няколко колеги са претърсили кофите предишния следобед. Но за тази цел ни трябваха още хора.

— Макар да ми се струва безсмислено — продължи с въпросите си Карлсън — все пак ще попитам: има ли наблизо камери за наблюдение?

— Не и по самата улица — каза Ивет. — Това е изцяло жилищен квартал и наоколо има само частни домове. Разполагаме със записите от две камери на "Чок Фарм Роуд", но още не сме ги разгледали.

— Защо?

— При промеждутък от три-четири часа и тълпи от пешеходци, които се движат към Камдън Лок, кого точно трябва да търсим?

Последва мълчание. Карлсън забеляза, че Райли се усмихва и попита недоволно:

— Нещо смешно ли има?

— Не — отвърна Райли. — Просто нещата са по-различни, отколкото си представях.

— За пръв път ли ти е?

— Имате предвид убийството ли? Веднъж ме изпратиха на мястото на убийство, извършено близо до метростанция "Елефант енд Касъл", но убиецът беше задържан почти веднага.

— Не разбирам какво му е смешното на това — измърмори Карлсън. Той се обърна към Ивет: — Тази жена, Рут Ленъкс. Защо си е била вкъщи?

— Тогава ѝ е бил свободният следобед. Съпругът ѝ каза, че в такива дни тя обикновено е пазарувала или се е занимавала с къщна работа.

— Може би се е срещала с приятелки?

— Понякога.

— А в деня на убийството?

Ивет поклати глава.

— Той ни показа бележника ѝ с отбелязани ангажименти. Нямаше нищо записано за този ден.

— Как е семейството? — попита Карлсън.

— Продължават да са в шок. Когато снемах показанията им, всички бяха много объркани. Настанили са се временно у едни приятели през няколко къщи от тяхната.

— Как е съпругът?

— Явно не обича да излага на показ чувствата си, но изглежда съсипан — каза Ивет.

— Попита ли го къде е бил по времето, когато са убили съпругата му?

— Каза, че в четири часа е имал среща с някоя си госпожа Лорейн Кроли, счетоводителка във фирмата, където той работи. Позвъних ѝ и тя потвърди. Срещата е продължила между половин час и четиресет минути. Ето защо е малко вероятно той да е успял да се върне вкъщи, да убие жена си и да излезе отново, преди дъщеря му да се прибере от училище.

— Малко вероятно? — каза скептично Карлсън. — Това не ме удовлетворява. Аз също ще го разпитам.

— Подозирате ли го? — попита Райли.

— Когато е убита жена, която има съпруг или приятел, това задължително трябва да се вземе под внимание.

— Чакайте — обади се Мънстър. — Както сам видяхте, по-малкото момиче е намерило счупен малкия прозорец до входната врата, която пък е била отворена.

— Вратата е с двойно заключване. Винаги ли са заключвали и двете ключалки? — попита Карлсън.

— Не и когато са си били вкъщи, по думите на съпруга — каза Ивет.

— И?

— Пак по думите на съпруга, когато дошъл на себе си и се огледал наоколо, открил, че от едно от чекмеджетата на уелския шкаф е откраднат комплект от сребърни прибори за хранене. Също и сребърен чайник от епохата на крал Джордж, който бил на една от лавиците на шкафа. И разбира се, парите от портмонето ѝ.

— Нещо друго откраднато ли е?

— Засега нямаме сведения за други откраднати вещи — каза Ивет. — На горния етаж е имала бижута, но те са останали непокътнати.

— А също и… — Райли понечи да каже нещо, но се спря.

— Какво? — подкани го Карлсън.

— Нищо.

Карлсън направи усилие да говори с по-мек тон.

— Давай, изкажи се — настоя той. — Ако си се сетил за нещо, просто го кажи. Държа да чуя всичко.

— Исках да кажа, че когато видях убитата, на ушите ѝ имаше красиви обеци, а на шията ѝ — колие.

— Точно така — каза Карлсън. — Много добре. — Той се обърна отново към Ивет. — И така, някакви предположения?

— Не казвам, че не трябва да говорите със съпруга — започна Ивет, — но сцената на местопрестъплението внушава мисълта за кражба с взлом, която е била осуетена. Крадецът отива в кухнята, открадва среброто. После неочаквано се сблъсква с госпожа Ленъкс във всекидневната. Сборичкват се. Той ѝ нанася фатален удар и избягва панически.