— Или — каза Карлсън — някой, който е познавал госпожа Ленъкс, я е убил и е инсценирал кражбата с взлом.
— Възможно е — изрече Ивет сковано.
— Но е малко вероятно. Права си. И така, да обобщим: очевидна кражба с взлом, убита жена, никакви свидетели, все още не са изолирани специфични пръстови отпечатъци, липса на улики.
— Какво ще кажете за вашия стар познат, пенсионирания детектив? — попита Мънстър.
— Мисля, че имаме нужда от помощта му — отвърна Карлсън.
Застанал на тротоара пред къщата на семейство Ленъкс, Хари Кързън изглеждаше като играч на голф, който е объркал посоката. Беше облечен с плътно червено яке, кариран пуловер, светлосиви панталони с диагонална шарка, а на краката си носеше кафяви велурени обувки. Беше възпълен, с очила с дебели стъкла и масивни рамки.
— Е, какво е да си пенсионер? — попита Карлсън.
— Чудя се как съм издържал толкова дълго на служба в полицията — отвърна Кързън. — Колко още ти остава? Седем, осем години?
— Малко повече.
— Трябва да умееш да разчиташ правилно знаците. Защото, какво е положението в системата в момента: от една страна, призиви за високи резултати, а от друга — бюрокрация и тонове бумащина. Виж ме мен. На петдесет и шест години съм и получавам пълна пенсия. Когато ми се обади, тъкмо тръгвах към река Лий да ловя риба.
— Звучи добре.
— Наистина е приятно. И така, преди да потегля и да се отдам на риболов, а ти да се върнеш в управлението, кажи какво мога да направя за теб?
— Извършено е убийство, но също така е налице и кражба с взлом — обясни Карлсън. — Това беше твоят район.
— Да, цели осемнайсет години — каза Кързън.
— Помислих си, че би могъл да ми дадеш някой и друг ценен съвет.
Докато Карлсън го развеждаше из къщата, Кързън не спираше да говори. Карлсън се замисли дали пенсионираният му колега наистина се наслаждаваше на времето, прекарано в ловене на риба или в игра на голф, както твърдеше.
— Вече не са на мода — отбеляза Кързън.
— Кое по-точно?
— Взломните кражби. През 70-те се крадяха телевизори и фотоапарати, стенни и ръчни часовници. През 80-те се крадяха видеокасетофони и стерео уредби, а през 90-те — дивиди плейъри и компютри. Минаха няколко години и взломаджиите изведнъж се осъзнаха. Един дивиди плейър струва долу-горе колкото един дивиди диск. Хората се движат по улиците с телефон, айпод и нерядко с лаптоп, които струват много повече от вещите им вкъщи. Какъв е смисълът да проникнеш в нечий дом и после да ти лепнат още две-три години, когато можеш да обереш някого на улицата и да се сдобиеш с нещо, което можеш да продадеш?
— Какво по-точно? — поинтересува се Карлсън.
— Ами например опитай се да предложиш на някой търговец на вещи дивиди плейър втора употреба и той ще ти се изсмее в лицето. Обаче градинската техника върви добре. Винаги можеш да продадеш изгодно един електрически верижен трион.
— Това няма отношение към случая — каза Карлсън. — Значи, според теб не става дума за кражба с взлом?
— Напротив, точно на това ми прилича — отвърна Кързън.
— А не е ли възможно да е била инсценирана?
— По принцип всичко може да се инсценира. Но ако си решил да инсценираш кражба с взлом, няма ли да е по-разумно да счупиш някой прозорец отзад? Така вероятността да те забележат любопитни съседи е много по-малка. Освен това би взел някои неща от стаята, където е трупът.
— И ние сме на същото мнение — каза Карлсън. — Значи, търсим взломаджия, а ти знаеш доста за тях.
Кързън направи гримаса.
— Ще ти дам някои имена. Но те извършват подобни кражби най-вече за да се снабдят с наркотици, а сред наркоманите има голямо текучество — едни идват, други си отиват. Не е както по-рано.
— Когато кварталният взломаджия не си сменяше територията ли? — усмихна се Карлсън.
— По-полека, не бързай да критикуваш. Тогава правилата бяха по-ясни.
— Това, на което се надявах, е, че след като видиш сцената на местопрестъплението, ще можеш да разпознаеш крадеца по неговия стил. Нали всеки крадец има своя "запазена марка"?
Кързън отново направи гримаса.
— Каква "запазена марка" виждаш тук? Счупил е прозореца, отключил е вратата и се е вмъкнал вътре. Какво по-просто от това? Единствената "запазена марка" в случая е тази на кръглия идиот. Те са най-опасният тип крадци, освен ако не ги заловиш в момента на обира. — Той направи пауза. — Ето какво си мисля. Наоколо има два оказионни магазина, където търгуват с евтини предмети и дрънкулки, но невинаги. Единият е "Тандис" на ъгъла на "Рубенс Роуд", а другият е "Бърджис и син" на "Кресънт". Бих се обзаложил, че ако някой отиде и им предложи комплекти и съдове от сребро, те няма много-много да питат. Изпращайте по някой човек да наднича във витрината през следващите няколко дни. Откраднатото може да се появи.