— Знам.
— Оставил си също кухненски прибори и няколко книги до леглото.
— Това е, защото скоро се прибирам.
— Веднага ти повярвах!
— Фрида, връщам се.
6
— Главен криминален инспектор Карлсън?
— На телефона.
— Полицай Фогъл от Камдън[6]. При мен е някой си господин Ръсел Ленъкс.
— Ръсел Ленъкс? — Карлсън примигна недоумяващо. — Защо, по дяволите, е задържан?
— Заради нарушаване на обществения ред.
— Нищо не разбирам. Защо му е да нарушава обществения ред? Съпругата на този нещастник беше убита тези дни.
— Нанесъл е материални щети. В оказионния магазин "Бърджис и син".
— А, ясно.
— Счупил е витрина, а също и няколко изделия от китайски порцелан, за които собственикът смята, че е можело да продаде на висока цена. Освен това го е заплашвал.
— Веднага тръгвам. Отнасяйте се добре с човека.
Ръсел Ленъкс се намираше в малка стая за разпити, седнал до една маса с преплетени пръсти на ръцете, забил невиждащ поглед пред себе си, като от време на време примигваше сякаш, за да проясни зрението си. Когато Карлсън влезе, придружен от униформения полицай, който му се беше обадил, Ленъкс извърна лице към него. Отначало като че ли не позна инспектора.
— Дойдох да ви отведа оттук — каза Карлсън, настанявайки се на отсрещния стол. — Знаете, че може да ви бъде повдигнато обвинение за нарушаване на обществения ред, за причинени материални щети и прочее.
— Все ми е едно.
— Това ще помогне ли на децата ви?
Ленъкс се втренчи в масата и не отговори.
— И така, отишли сте отново в "Бърджис и син"?
Ленъкс кимна леко с глава.
— Не можах да се отърва от тази мисъл. А и какво да правя с толкова много свободно време? Сестрата на Рут, Луиз, се грижи за децата и те не искат да ме виждат разстроен при цялата тази бъркотия. Ето защо отидох там, ей така, за всеки случай. И тогава видях вилицата.
— Само една вилица ли? — попита Карлсън недоверчиво.
— Кръстницата на Рут ни подари тези сребърни прибори, когато се оженихме. Никога не съм им обръщал особено внимание, но тази вилица е с един изкривен зъбец. Точно по това я познах. Джудит винаги се ядосваше, когато ѝ се паднеше да се храни с нея. Казваше, че ѝ боде венеца. Влязох в магазина и поисках да я видя. Тогава нещата излязоха от контрол. — Той погледна Карлсън. — Аз не съм агресивен човек.
— По този въпрос можем да поспорим — отвърна Карлсън.
Джереми Бърджис, собственикът на "Бърджис и син", беше дребен и слаб и притежаваше предпазливостта на човек, който години наред е успял да избегне каквото и да е обвинение в мошеничество. Карлсън се беше надвесил над един покрит със стъкло щанд, където бяха изложени медали, стари колиета, табакери, кутии за енфие с леки вдлъбнатини, напръстници, малки сребърни кутийки, лъскави клипсове, едри копчета за ръкавели. Той взе вилицата с изкривения зъбец и я сложи върху стъклото.
— Откъде имате това?
Бърджис вдигна безпомощно ръце.
— За такива дребни предмети веднага плащам в брой.
— Необходимо ми е да знам, г-н Бърджис.
— Аз съм този, когото нападнаха. Какво става? Аз просто си гледам бизнеса.
— Млъкнете — изсъска Карлсън. — Вашият бизнес ми е ясен. Ако местната полиция си затваря очите, това си е тяхна работа. Но ето тази вилица е веществено доказателство в разследване за убийство и ако не ми сътрудничите, ще се погрижа да направя живота ви много труден.
Бърджис хвърли неспокоен поглед към две жени в другия край на магазина, които с любопитство разглеждаха поднос с пръстени. Той се наведе напред и каза с нисък глас:
— Аз съм просто търговец.
— Дайте ми име и ще си тръгна. В противен случай ще изпратя полицаи, които да проверят една по една всички изложени вещи.
— Били.
— Кой Били?
— Били. Млад, с тъмна коса, слаб. Това е всичко, което знам.
Гласът на Кързън ту се чуваше добре, ту затихваше.
Той обясни, че връзката край реката е лоша, но успя да произнесе ясно:
— Хънт. Били Хънт.
— Познаваш ли го?
— Всички го познават.
— Има ли полицейско досие?
— Да. Обири, притежание на наркотици и разни други прояви.
— Насилие?
— Той е слабохарактерен и плашлив, нашият Били — каза Кързън, — но може да е тръгнал по нанадолнището. Имам предвид, да се е затъркалял още по-надолу.
Карлсън възложи тази задача на Райли. Кързън не знаеше нито адреса, нито телефонния номер на Били Хънт, но им даде имената на двама полицаи, които познаваха добре местния контингент от наркомани и наркодилъри. "Те може би ще ви насочат", каза им Кързън. Полицаите не бяха виждали Хънт от известно време, но единият си спомни, че по-рано е работил на една сергия на пазара в Камдън Лок. Продавал сувенири, изработени от телена жица — свещници, кученца за полицата над камината. Сергията вече я нямаше, но една жена, която по-рано също бе работила на нея, сега продаваше гореща супа на другия край на пазара, до канала. Тя не познаваше Били, но каза, че тогавашният собственик на сергията обитава стая в една къща в Съмъртаун. Нощем обикновено отсъствал, а през деня спял. След продължително хлопане на входната врата (чукчето липсваше, а звънецът не работеше) най-после се появи една жена и по тяхна молба отиде да го събуди. Той не беше виждал Били от две седмици, но по думите му младежът обичал да се отбива в едно кафене на главната улица или в кръчмата до него, когато имал пари.