Раницата на Дора, пълна с учебници, се удряше в гърба ѝ, калъфът на саксофона се триеше в краката ѝ, а найлоновият плик, който се беше издул от готварските прибори и металната кутия с прегорели кифлички, които беше изпекла в часа по готварство, се беше скъсал. С радост забеляза, че колата им бе паркирана пред вкъщи. Това означаваше, че майка ѝ си беше у дома. Не обичаше да се прибира, когато вкъщи нямаше никого, а стаите бяха тъмни и потискащо тихи. Майка ѝ вдъхваше живот на всичко: миялната машина бръмчеше, често във фурната се печеше кейк или пък на масата я чакаше метална кутия със сладки, в чайника се топлеше вода за чай — оживление, сред което Дора се чувстваше уютно.
Когато отвори пътната врата и тръгна по късата, застлана с плочи пътека в малката градинка, тя видя, че входната врата беше открехната. Може би беше пристигнала непосредствено след майка си? Или след брат си Тед? Чуваше се някакъв звук, пулсиращ електронен звук. Когато се приближи, видя, че малкият прозорец с матирано стъкло непосредствено до входната врата беше счупен. На стъклото имаше дупка и беше вдлъбнато навътре. Докато наблюдаваше втренчено странната гледка, усети някакво докосване до крака си и погледна надолу. Котката се галеше в нея и Дора забеляза, че е оставила ръждиво петно по новите ѝ дънки. Тя влезе вкъщи и небрежно остави чантите си на пода. На изтривалката във входното антре се бяха посипали големи късове стъкло от счупения прозорец. Налагаше се да го поправят. Поне вината не беше нейна. Вероятно е бил Тед. Той постоянно чупеше по нещо: керамични чаши, стъклени чаши, прозорци. Всичко, което лесно се чупеше. Подуши някаква миризма. Миришеше на изгоряло.
— Мамо, прибрах се — провикна се тя.
На пода беше истинска бъркотия — голямата семейна фотография, чантата на майка ѝ, изсипаното ѝ съдържание. Все едно в къщата бе вилняла буря, която бе съборила едни предмети и изпочупила други. За миг Дора видя отражението си в огледалото над масата: малко бяло лице, тънки кестеняви плитки. Тя влезе в кухнята, където миризмата беше най-силна. Отвори вратичката на фурната и пушекът я блъсна като горещо дихание, от което тя се закашля. Взе една кухненска ръкавица, издърпа тавата за печене от най-горната скара и я сложи отгоре на печката. В тавата имаше шест овъглени тестени кръгчета, които за нищо не ставаха. Майка ѝ понякога ѝ печеше сладки, за да може да си хапне след училище. Дора затвори вратата и изключи газта. Аха, ясно. Фурната беше забравена включена и сладките бяха изгорели. Алармата и пушекът бяха изплашили Мини и тя се беше втурнала да бяга, изпочупвайки разни предмети. Но защо бяха изгорели сладките?
Тя се провикна още веднъж. Видя свитата длан на пода, но продължи да вика, без да мърда.
— Мамо, прибрах се!
Направи няколко крачки назад към антрето, като не преставаше да вика. Вратата на всекидневната бе леко отворена. Вътре се виждаше нещо. Тя блъсна вратата и влезе в стаята.
— Мамо?
Отначало, замаяна и объркана, тя видя петна от червена боя по стената отсреща и по дивана и още по-големи и лепкави петна по пода. После закри устата си с ръка и чу как леко стенание се изтръгна от гърлото ѝ, след което страховитата стая се изпълни с писък, който ставаше все по-оглушителен. Тя затули с длани ушите си, за да не го чува, но стенанието вече изпълваше цялото ѝ същество. Това не беше боя, а кръв, поточета от кръв, а после цяло езеро от кръв около нещото, което лежеше в краката ѝ. Една просната ръка, часовник на китката, който продължаваше да отмерва времето, едно отпуснато тяло със синя блуза и черен панталон, една наполовина събута обувка. Всичко това ѝ беше познато. Но лицето бе неузнаваемо, защото едното око го нямаше, а устата бе разбита и през изпочупените зъби към нея се носеше безмълвен вик. В едната половина от черепа зееше огромна кухина, пълна с кръв, късчета мозък, хрущял и кости, все едно някой се бе опитал да го размаже.
2
Къщата се намираше в квартала "Чок Фарм", на две-три преки от шума и оживлението на Камдън Лок. Пред нея бяха спрели линейка и няколко полицейски коли. Вече беше опъната полицейска лента и шепа минувачи се бяха спрели да наблюдават.