Хънт отпи голяма глътка бира и дръпна силно от цигарата. Погледна към ухиления Райли.
— Не виждам какво смешно има. — Замълча за миг и продължи: — Започнах, когато бях в пандиза. Вътре има много повече "хляб", отколкото на улицата. А този мошеник, Бърджис… Всички идват при мен и ме тормозят с въпросите и подозренията си, а Бърджис си върти търговията в шибания си магазин. Защо него никой не го закача?
— Били — каза Мънстър. — Млъкни. Откъде взе среброто?
Хънт направи пауза. — От един човек. Имаше някои сребърни неща. Отчаяно се нуждаеше от пари. Платих му и отнесох среброто в магазина на Бърджис. Точка по въпроса.
— Попита ли го откъде го е взел?
— Не. Аз да не съм от шоуто "Антиквари на колела"[8]?
— Как се казва този човек?
— Не знам. Мисля, че беше Дейв.
— Дейв. Кой Дейв? — попита Мънстър.
— Не знам. Не го познавам.
— Къде живее?
— Мисля, че южно от реката. Но не съм сигурен.
— Дейв. Южен Лондон. Евентуално — измърмори Мънстър. — Знаеш ли как да се свържеш с него?
— Тези неща не стават така. Или срещаш някого случайно, или го намираш на място, което редовно посещава. Знаете как е.
— Да, знам — отвърна Мънстър. — Впрочем, ти къде беше в сряда?
— Коя сряда? Тази, която току-що отмина?
— Да. На шести.
— Не бях в Лондон. Бях в Брайтън. Нямаше ме няколко дни.
— Някой може ли да го потвърди?
— Бях там с един приятел.
— Как е името му?
— Името му ли? — каза провлечено Хънт. Той бавно загаси цигарата си и запали нова. — Иън.
— Фамилия?
— Винаги е бил просто Иън.
— Знаеш ли адреса му?
Хънт се поколеба.
— Имам го записан някъде. Или може би преди го имах. Вижте, ние бяхме у един приятел на Иън. А самият Иън едва ли вече е там. Той постоянно пътува.
— Осигурява работа на хората — подхвърли Мънстър.
— На приятелите си.
— Чак не ми се вярва, че задавам този въпрос, но имаш ли телефонния номер на Иън? — попита Мънстър.
— Имам го в телефона си. Само че не съм много сигурен къде ми е телефонът.
— Нали разбираш какво те питаме? — продължи Мънстър. — Не ти е за пръв път. Искаме да ни посочиш някого, който да ни каже: "Да, Били Хънт беше с мен в Брайтън в сряда". Има ли такъв човек?
— Това не е честно — възропта Хънт. — Тук става въпрос за… Имам предвид, че аз… ъъъ… не съм като вас. Нито като вас — кимна той към Райли, който изглеждаше объркан. — Вие си имате вашите хубави домове, вашите осигуровки, вашите сметки за вода, на които са написани имената ви.
— Сметката ми за вода? — повдигна вежди Мънстър.
— Имате си и добри приятели, с които излизате на вечеря. Вие всички се грижите един за друг и… и по всяко време можете да докажете къде сте били. Имате си и работа, и пенсия, и платена отпуска.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Не всички сме като вас. Не четете ли вестници? Някои от нас водят битка за оцеляване.
— Ще млъкнеш ли? — не се сдържа Мънстър. — Изобщо не ми пука за това. До този момент не чух от теб нищо конкретно. Имаш ли постоянен адрес?
— Ето, за това говоря. Хората като вас винаги имат постоянен адрес. — Хънт постави думата "адрес" във въображаеми кавички с пръстите си.
— Добре. Ще ти задам по-прост въпрос. Къде спа снощи?
— Снощи ли? — каза замислено Хънт. — Не знам. Отсядам у различни хора, у приятели. Търся си постоянно жилище.
— Така както си търсиш и постоянна работа?
— Точно така.
— Още нещо — каза Мънстър. — Един формален въпрос, чийто отговор колегата ми сега ще запише в бележника си.
— Какъв въпрос?
— Случайно да си откраднал среброто от "Маргаретинг Стрийт" 63?
— Не.
— Добре — каза Мънстър.
— Значи, приключихме? — попита Хънт.
— Не, не сме. До гуша ми дойде от твоите увъртания.
Идваш с нас.
— Защо?
— Като за начало, заради признанието ти, че си купил и си продал откраднати вещи.
— Не знаех, че са откраднати.
— Това няма как да се докаже.
— Казах ви всичко, което знам. — Гласът на Хънт стана писклив от възмущение. — Ако ви трябва повече информация, просто се свържете с мен.
— Вече стана ясно, че нямаш постоянен адрес и че не знаеш къде ти е телефонът.
— Дайте ми визитната си картичка и аз ще ви потърся — каза умолително Хънт.
— Бих ти я дал — отвърна Мънстър. — Но подозирам, че ще изчезнеш подобно на приятелите ти Дейв и Иън и ще бъде малко трудно да те открием. И така, доброволно ли ще дойдеш, или ще трябва да те арестуваме?
8
Англ. Antiques Roadshow — популярен английски телевизионен формат, в който екипът и наети за целта експерти посещават различни селища в страната по покана на местни жители, които притежават старинни произведения на изкуството и очакват да бъде определена стойността им. —