— Ще дойда с вас. Нима не ви сътрудничих? Не отговорих ли на всичките ви въпроси? Сега искам да си довърша питието. И после ще отида до тоалетната.
— Ще дойдем с теб.
— Мога и по-късно да отида — каза Хънт. Той отпи от бирата си. — Не ви ли харесва да седите навън? Благодарение на глобалното затопляне можем да си седим на този тротоар в Лондон и да си пием питието. Все едно сме на брега на Средиземно море.
— С тия черепи наоколо… — обади се Райли.
Хънт се загледа във фасадата.
— Не харесвам черепите. Депресират ме.
7
— И разбира се, без наркотици — предупреди Оливия. — Никакви наркотици!
— Мамо… — прекъсна я Клои.
— И никакъв алкохол! Каза ли на всички, че алкохолът е забранен? Ако внесат бутилки, ще им бъдат конфискувани, а после родителите им могат да си ги вземат обратно.
— Това вече го каза милион пъти.
— Имаш ли списък с имената на поканените? — попита Оливия. — Така Джоузеф ще може да отмята всеки пристигнал.
— Нямам списък.
— Тогава откъде знаеш кой ще дойде?
— За бога, мамо, не по този начин — помоли я Клои.
— Но ти трябва да знаеш колко хора ще дойдат. — Настъпи пауза. — Е?
— Донякъде.
— Донякъде? Колко на брой? Десет? Петдесет? Хиляда?
— Вече говорихме за това. Милион пъти.
— Тук няма място за шеги, Клои. Чу ли за онова тийнейджърско парти на "Харт Стрийт"? Бащата се опитал да се справи с група вандали, които дошли непоканени, и един от тях извадил нож. Човекът загубил бъбрека си, Клои.
— За какво е всичко това? Ти каза, че мога да си направя събиране. Ако вече не си съгласна, просто кажи и ще го отменим. Това ще те направи ли щастлива?
— Искам да си направиш парти — каза Оливия. — Днес е рожденият ти ден. Но държа да си прекараш добре. А това няма как да стане, ако гостите ти започнат да повръщат, да се бият и накрая да изпотрошат къщата.
— Това няма да се случи.
— И никакъв секс!
— Мамо!
— Какво?
— Притесняваш ме.
Оливия се пресегна и погали Клои по бузата.
— Между другото, изглеждаш прекрасно.
Клои се изчерви и смотолеви нещо.
— Има чипс и ядки и цял куп кутии със сок — каза Оливия. — Клои, опитвам се да ти кажа, че на всички ви ще бъде по-приятно, ако не се изпонапиете. Можете да си приказвате и — да танцувате — и…
— Стига, мамо.
— Но на никого не му е приятно да се напие така, че да не може да се държи на краката си, а после да повръща. Това означава, че изобщо няма да се наслади на партито. Фрида, няма ли да ме подкрепиш? Нима съм такава досадница?
Фрида стоеше до прозореца и гледаше навън в градината. Покрай чакълестата пътека бяха наредени стъклени буркани с незапалени свещи. На вратата се позвъни.
— О, боже! — изохка драматично Оливия. — Вече пристигат.
— Аз ще отворя — каза Фрида.
Тя отиде до входната врата и я отвори.
— Джоузеф! Идваш тъкмо навреме.
Джоузеф не беше сам. До него стоеше мъж, който беше още по-висок и по-едър. Беше облечен с дънки и кожено яке. Имаше дълга къдрава коса, вързана на конска опашка.
— Това е Степан — представи го Джоузеф. — Той е от Русия. Моля, бъдете любезни с него.
Фрида стисна ръката на Степан и той ѝ се усмихна леко.
— Вие сте Фрида? Чувал съм за вас. Ще имате красива вана. Голяма и чугунена, като в старите филми.
— Да. И аз съм чувала за вас — отвърна Фрида. — Помогнали сте на Джоузеф да махне моята хубава стара вана.
— Ваната не струваше. Евтин боклук. Когато я откачихме, тя се пропука ей така. — Степан щракна с пръсти.
— Е, благодаря и на двама ви, че се ангажирахте с това. Но се притеснявам, че докато работите в банята ми, аз нямам вана.
Джоузеф доби загрижен вид.
— Да, Фрида. Трябва да поговорим. Има малък проблем.
— Какъв проблем?
— Положението с тръбите е по-сложно. По-късно ще ти обясня. Но ще се справя.
— Знаеш ли, че бях принудена тук да си взема душ? — каза троснато Фрида. — Докато те се приготвяха за партито, аз се мотаех тук с хавлия. — Тя се спря навреме. — Радвам се, че се отзовахте. По-добре влезте. Искате ли нещо за пиене?
— Сега-засега ще пийнем сок. — Джоузеф потупа джоба на дрехата си. Очевидно там имаше бутилка. — А в края на вечерта ще празнуваме заедно.
Оливия даде на Джоузеф и Степан многобройни инструкции, които ту променяше, ту допълваше с нови. През това време входният звънец честичко звънеше и къщата започна да се пълни с млади хора. Фрида стоеше отстрани и гледаше съсредоточено, все едно че наблюдаваше героите от театрална пиеса или някакво екзотично племе. Изведнъж тя видя позната физиономия и се сепна.