— Джак? Какво правиш тук?
Джак беше специализант по психотерапия в клиниката, където работеше Фрида, и тя беше неговият личен ръководител. Познаваше го добре и не очакваше да го види тук. Той също бе не по-малко изненадан и цялото му лице пламна от смущение. Верен на нестандартния си стил, той и сега беше облечен с чудати и безвкусно подбрани дрехи — ръгби фланелка в розово и зелено, навлечено отгоре ѝ овехтяло и проядено от молците горнище на смокинг и широки панталони от кафяво рипсено кадифе.
— Клои ме покани — каза той. — Реших, че ще бъде забавно. Но не очаквах да те видя тук.
— Тъкмо излизам.
— Това там Джоузеф ли е?
— Да. Натоварен е да отговаря за спазването на реда.
След малко Джоузеф я погледна през рамото на Оливия с едва забележима усмивка, в която се четеше молба за помощ. Фрида прекоси стаята и потупа Оливия по ръката.
— Да вървим да се погрижим за нашата вечеря.
— Трябва да проверя още две-три неща.
— Категорично — не.
Фрида изведе протестиращата Оливия в антрето, навлече върху ѝ палтото и я избута навън. Докато слизаха по стълбите, Оливия се озърна неспокойно.
— Не мога да се отърва от усещането, че затворих вътре хората, които би трябвало да останат отвън.
— Не — каза Оливия на сервитьора. — Не желая да го опитам. Просто налейте достатъчно количество. Благодаря и оставете бутилката. — Тя вдигна чашата. — Наздраве! — После отпи голяма глътка. — Исусе! Имах нужда от това. Видя ли ги как се прегръщаха, докато влизаха? Сякаш са се завърнали от околосветско пътешествие. А когато приключат с прегръдките и превъзбудените възклицания, се хващат за мобилните телефони. Дошли са на парти, но като че ли искат моментално да си поговорят с хората, които не са на партито или са на път към партито, или пък искат да проверят дали някъде другаде има по-добро парти. — Тя отпи още една солидна глътка. — В момента сигурно се обаждат вкупом на младежите от Северен Лондон да дойдат и да опустошат къщата. — Тя побутна Фрида. — На това място очаквам да кажеш: "Не, не, всичко ще бъде наред".
— Всичко ще бъде наред — обади се Фрида.
Оливия посочи към сервитьора.
— Защо не си поръчаме разнообразни малки блюда? — предложи тя. — Така ще можем да опитаме от всички.
— Ти избери.
Оливия поръча храна като за трима-четирима лакомници и още една бутилка вино.
— Аз съм голяма лицемерка — каза тя, когато сервитьорът се отдалечи. — Истинската причина да се тревожа за това парти е, да не би Клои да извърши половината от онова, което аз вършех, когато бях на нейната възраст. Дори по-млада. Тя е на седемнайсет. Когато си помисля за събиранията, на които ходех, когато бях на петнайсет, на четиринайсет… Вършехме все незаконни неща. Някои хора можеха да влязат в затвора за това. Сигурна съм, че и при теб е било същото. Дейвид ми е разказвал някои неща.
Фрида впери поглед пред себе си. Отпи глътка вино, без да каже нищо.
— Като се сетя какви съм ги вършила… — продължи Оливия. — Но поне не са ме снимали с мобилните си телефони и снимката ми не се е появявала в интернет. Ето, това е разликата. Когато бяхме тийнейджъри, можехме да правим разни непозволени неща, но каквото било, било — всичко оставаше в миналото. А сега всичко се снима с телефона и после се появява във фейсбук. Хората не осъзнават, че с действията си могат да си навлекат големи неприятности. По наше време не беше така.
— Това не е вярно — прекъсна я Фрида. — Някои и тогава попадаха в беда. Забременяваха.
— На мен това нямаше как да ми се случи — каза Оливия. — Мама ме накара да взимам противозачатъчни едва ли не още като проходих. Не казвам, че съм била чак толкова дива и непокорна, но просто… Когато си спомня за някои решения, които съм взимала, ми се иска Клои да бъде по-разумна от мен. — Тя напълни чашата си догоре, а Фрида закри своята с ръка. — Смятам обаче, че в някои отношения Клои е по-зряла, отколкото бях аз на нейната възраст. Сега знам какво си мислиш.
— Какво си мисля?
— Мислиш си, че ако това е така, значи на нейната възраст съм била пълен идиот.
— Не, мисля си нещо съвсем друго — възрази Фрида.
— Какво е то?
— Че току-що каза нещо хубаво за дъщеря си.
— Ще видим — изсумтя Оливия. — А в момента къщата сигурно се разпада на съставните си части.
— Според мен напразно се тревожиш.
— Не знам ти на какви партита си ходила — каза Оливия. — Аз веднъж отидох на едно парти и ето какво се случи. С Ник Йейтс се бяхме усамотили в голямата спалня и докато свършим за втори път, онези на долния етаж изкарали пианото навън в градината. Посвириха, посвириха, после се прибраха и забравиха за него, а през това време заваля дъжд. Ееех! Ник Йейтс. — На лицето на Оливия се изписа носталгия. След малко сервираха храната.