— Извинявай. — Оливия напълни чинията си от различните блюда. — Между другото, опитай тези скариди. Умирам за тях, много са вкусни. През цялото време говоря само за себе си, за моите проблеми, за моето бурно минало. Дори не те попитах как се чувстваш. Знам, че е било ужасно. Как се чувстваш? Още ли те боли?
— Не чак толкова.
— А още ли те лекуват?
— Ходя на контролни прегледи. От време на време.
— Това, което се случи с теб, беше много, много страшно — каза Оливия. — Отначало си мислех, че ще те загубим. А преди няколко дни сънувах всичко в един кошмарен сън. Събудих се и осъзнах, че плача. Плачех със сълзи.
— Други пострадаха повече от мен.
— Изобщо не е така — възрази Оливия. — Всъщност казват, че когато на човек му се случат наистина ужасни неща, той губи чувството си за реалност и си мисли, че се случват на някого другиго.
— Не — каза Фрида бавно. — Усещането беше, че това наистина ми се случва.
На връщане Оливия вървеше с несигурна стъпка и Фрида я хвана под ръка.
— Оглеждам се дали няма пушек — изломоти Оливия. — Ти виждаш ли пушек?
— Моля?
— Ако в къщата е избухнал пожар, трябва да има пушек, нали? Над покривите. А наоколо би трябвало да има пожарни коли и сирени.
Когато свиха зад ъгъла и тръгнаха по улицата на Оливия, двете видяха, че входната врата е отворена, а отпред се размотаваха част от гостите. Чуваше се силен електронен ритъм, пулсираха звуци и светлини. Когато се приближиха, Фрида видя малка група хора, които седяха отпред на стъпалата и пушеха. Един от тях вдигна поглед и се усмихна.
— Фрида, вие ли сте?
— Да. А това сте вие, Степан.
— Да — каза той с весели нотки в гласа. — Фрида, вие иска цигара?
Оливия измърмори нещо неразбрано, промуши се през седналите на стъпалата младежи и бързо влезе вкъщи.
— Не, благодаря — каза Фрида. — Как беше?
Степан сви рамене.
— Добре. Всичко беше мирно и тихо.
Едно от момчетата, които седяха до него, се засмя.
— Той и Джоузеф се справиха страхотно.
— С кое по-точно? — Фрида седна до тях на стъпалата.
— По едно време нахълта банда тийнейджъри. Клои не ги познаваше. Започнаха да се бутат в хората, да ги блъскат. Но Джоузеф и Степан ги накараха да си тръгнат.
Фрида погледна Степан, който си палеше нова цигара от старата.
— Накарали сте ги да си тръгнат?
— Не беше кой знае какво — отговори Степан.
— Напротив, беше страхотно — обади се едно от момчетата. — Дадохте им да се разберат.
Те се засмяха и някой каза нещо на Степан на език, който Фрида не разбра, и той му отговори, а после се обърна към нея:
— Той изучава някакъв смешен руски в училище. Аз го уча как да говори.
— Къде е Джоузеф?
— Той е при едно момче. Момче не е добре.
— Как така "не е добре"? Къде са сега?
— Тоалетната на горния етаж. На момче му стана зле. Много зле — обясни Степан.
Фрида се втурна вътре. Подът в антрето лепнеше и навсякъде се носеше мирис на трева и бира. Тя си проправи път край група момичета. Горе пред затворената баня се бяха скупчили младежи.
— Той вътре ли е? — попита ги Фрида.
Отнякъде се появи Клои. Беше плакала и гримът ѝ се беше размазал по лицето. Джак се суетеше около нея, косата му стърчеше нагоре, а по лицето му бяха избили петна.
— Не можаха да го събудят — изхлипа Клои.
Фрида натисна дръжката на вратата. Банята беше заключена. Тя почука.
— Джоузеф, аз съм, Фрида. Пусни ме да вляза.
Чу се щракане и вратата се отвори. Вътре едно момче се беше навело над тоалетната чиния. Джоузеф каза с извинителна усмивка:
— Момчето беше зле още когато се появи.
— Има ли адекватни реакции? — попита Фрида. Джоузеф не я разбра. — Имам предвид, може ли да говори? Вижда ли те?
— Да, да, всичко е наред. Само дето му се гади. Много силно му се гади. Повръща като тийнейджър.
Фрида се обърна към Клои.
— Добре е — опита се да я успокои тя.
Клои тръсна глава.
— Тед не е добре. Изобщо не е добре. Убили са майка му.
Виж, нека да отидем някъде това лято — някъде, където никой от нас не е бил. Въпреки че не мога да си те представя на друго място, освен в Лондон. Там те срещнах и това е единственото място, където сме били заедно. Някога ходиш ли извън Лондон? Най-отдалеченото място, на което съм те виждал, е летище "Хийтроу", което сигурно е твоята представа за сътворен от човека хаос. Мразиш самолетите и не обичаш плажовете.