Выбрать главу

Но можем да отидем с влак до Париж или да се поразходим пеша из Шотландия. Обичаш да се разхождаш по улиците нощем — но харесват ли ти друг вид разходки, с туристическа карта и кошница за пикник? Познавам те — но има много неща, които не знам за теб. Ето, за това си мисля. Но имаме достатъчно време тепърва да преоткриваме заедно света, нали, Фрида? Обади ми се — Санди хххххх

8

— Може ли да получа чаша чай? — попита Били Хънт. — Искам чаша чай, а също и адвокат. Чай с мляко и две пакетчета захар и адвокат, който да седи до мен, докато ме разпитвате.

Мънстър се обърна към Райли.

— Нали го чу?

Райли излезе от стаята за разпити.

— И адвокат — напомни Хънт.

— Почакай.

Те поседяха мълчаливо, докато Райли се върне. Той сложи полистиренова чаша на масата пред Хънт заедно с две пакетчета захар и пластмасова бъркалка. Бавно и съсредоточено Хънт отвори пакетчетата, изсипа съдържанието им в чая и го разбърка. Започна да пие глътка по глътка.

— И адвокат — отново напомни той.

На масата имаше цифрово записващо устройство. Мънстър се пресегна и го включи. Докато съобщаваше датата и имената на присъстващите в стаята, той наблюдаваше устройството и следеше светлинния индикатор. Винаги съществуваше притеснението, че техниката може би не работи както трябва. Цели дела се сриваха заради такива малки подробности.

— Провеждаме този разпит във връзка с подозрения, че си боравил с откраднати вещи. Длъжен съм да те предупредя, че имаш право да не отговаряш на въпросите, но че всичко, което кажеш, може да бъде използвано като доказателствен материал. Също така, ако предпочетеш да мълчиш, този факт ще бъде представен в съда.

— Сигурен ли сте? — подхвърли Хънт.

— Да, сигурен съм — отвърна сухо Мънстър. — Може би се занимавам с това доста по-често от теб.

Хънт забарабани с пръсти по масата.

— Предполагам, че няма да ми разрешите да пуша.

— Точно така, тук не можеш да пушиш.

— Не мога да мисля, когато не пуша.

— Не е нужно да мислиш. Просто трябва да отговориш на някои въпроси.

— А адвокат?

— Тъкмо щях да те информирам, че имаш право на правен консултант и че ако нямаш такъв, можем да ти осигурим.

— Разбира се, че нямам свой шибан правен консултант. Така че, осигурете ми такъв. Искам адвокат, който да седи плътно до мен.

— Вече не се прави така — каза Мънстър. — Бюджетът е ограничен. Това ни повтарят постоянно. Можем да ти дадем телефон и телефонен номер.

— Това ли е всичко? — Хънт изглеждаше объркан. — Няма цигари, няма адвокат?

— Можеш да говориш с адвокат по телефона.

— Добре — каза Хънт. — Донесете ми телефон.

Минаха двайсет минути, преди Били Хънт да приключи разговора си по телефона. Мънстър и Райли се настаниха отново в стаята и записващото устройство заработи.

— И така — започна Мънстър — ти вече разговаря с адвоката си.

— Връзката беше лоша — оплака се Хънт. — Не успях да разбера повечето от нещата, които тя говореше. Освен това имаше акцент. Очевидно английският не ѝ е матерен език.

— Но нали ти даде правни съвети?

— Това ли наричате "правни съвети"? Защо не ми осигурите истински адвокат?

— Ако това за теб е проблем, оплачи се на представителя в парламента за вашата община. Но в момента системата работи по този начин.

— Защо този прозорец е закрит с шперплат?

— Защото някой счупи стъклото с тухла.

— Защо не го поправят?

— Смятам, че това изобщо не е твой проблем.

— А онази стая отпред е като строителна площадка — не млъкваше Хънт. — Вие ще сте следващите. Ще започнете да си търсите работа като всички нас.

— Вече официално разполагаш с правен консултант — прекъсна го Мънстър. — Сега прочети това. — Той плъзна по масата лист хартия.

Хънт го разгледа с недоумяващ поглед.

— Какво е това?

— Инвентарен списък.

— Нищо не разбирам.

— Списък на нещата, които са били откраднати. Включително, както виждаш, сребърните вилици, които си продал. За нещо друго да се сещаш по този списък?

Той поклати глава.

— Съжалявам. Тези вилици бяха всичко, което получих.

— От Дейв? — уточни Мънстър.

— Да, от Дейв.

— И така — продължи Мънстър — предметите, които успяхме да открием в оказионния магазин, са били част от по-голяма плячка, която ти изобщо не си виждал.

— Самата истина.