— Да. Така смятаме. Но вие не го споменахте, когато изброявахте откраднатите вещи.
— Не, защото не бях забелязал, че го няма. Държахме го за украшение върху полицата над камината. Рут го беше намерила в един контейнер за непотребни вещи преди две-три години. Каза, че може да се изтърка до блясък, макар че ние с Тед не вярвахме. — Лицето му се сгърчи и той направи видимо усилие да овладее емоциите си. — Сигурен ли сте?
— По него имаше следи от кръвта на съпругата ви.
— Разбирам — Ръсел Ленъкс извърна глава. — Не искам да го гледам повече.
Мънстър включи отново записващото устройство.
— Бяхме заети — каза той. — Нещата се промениха. Това е последната ти възможност да ни сътрудничиш. Откъде взе зъбното колело?
Очите на Хънт се стрелнаха между него и Райли.
— Казах ви. От Дейв.
— Достатъчно. Стига празни приказки! — Мънстър стана и излезе от стаята.
Хънт погледна Райли.
— Какво толкова казах?
— Ядоса го — отвърна Райли. — Гледай да не го ядосваш.
— Я си затваряй шибаната уста — изрепчи се Хънт. — Някакъв номер ли ми играете? Да ме накарате да си мисля, че си ми приятел?
— Просто ти отговорих.
След няколко минути Мънстър се върна в стаята заедно с Карлсън. Придърпа един стол и двамата седнаха. Мънстър постави една кафява картонена папка на масата и погледна към Хънт.
— Нека бъде отбелязано за протокола, че от този момент на разпита присъства и главен криминален инспектор Карлсън — каза той. — Уилям Хънт, следващия път, когато поискате да измиете кръвта от оръдието на убийството, по-добре го сложете в съдомиялната машина. Ако го миете под течащата вода на крана, винаги ще останат следи от кръв. Както сте постъпили в случая.
— Не знам за какво говорите.
— Ръсел Ленъкс разпозна зъбното колело. Държали са го като украшение на полицата над камината. Плътно и тежко украшение. Преди три дни с него е била фатално нападната госпожа Рут Ленъкс. Доказано е, че сте се отървали от предмети, откраднати от мястото на убийството. Оръдието на убийството беше намерено в жилище, в което сте пребивавали. Признахте си, че сте се опитали да го почистите. Върху него има вашите отпечатъци. Ще ви бъде предявено обвинение за убийството на Рут Ленъкс и за кражбата с взлом в дома ѝ. И така, господин Хънт, имате ли нещо да добавите? Ще бъде по-лесно за всички ни, ако си признаете какво сте извършили и представите писмени показания — така съдията ще прояви към вас известна доза снизхождение.
Последва дълго мълчание.
— Няма никакъв Дейв — каза накрая Хънт.
— Разбира се, че няма никакъв Дейв — повиши глас Мънстър. — И?
— Е, добре — каза Хънт. — Аз извърших кражбата с взлом.
Отново мълчание.
— И? Как се случи това с Рут Ленъкс?
— Едва ли ще ми повярвате — измънка Хънт.
— Да ти повярваме ли? — сряза го Мънстър. — Лъжеш нахално от мига, в който се срещнахме. Просто си признай.
Настъпи ново, още по-дълго мълчание. На Райли му се стори, че Хънт трескаво премисля нещата.
— Аз извърших кражбата с взлом — повтори той накрая. — Но не съм я убил. Признавам си, че проникнах в жилището и взех среброто от кухнята. Но това отне не повече от минута. Алармата се беше включила и трябваше да побързам. Отидох в другата стая и я видях да лежи на пода. Тогава просто избягах.
— Не съвсем — възрази Мънстър. — При теб намерихме предмета, с който е била убита.
— Взех го на излизане.
Карлсън се изправи.
— Били сте на сцената на местопрестъплението. През цялото време говорите лъжи. Ще си понесете последствията. — Той кимна към Мънстър. — Подгответе необходимите документи.
9
Работата с бормашината бе престанала, но на нейно място се появиха мощни удари с чук, от които цялата къща кънтеше и се тресеше. Фрида направи чай на Джоузеф, за да може оглушителният шум да спре поне за няколко минути. Джоузеф седна на стълбите и сложи чашата в големите си мръсни длани.
— Къщата си я бива — каза той. — Стените са хубави, тухлите са чудесни. Дай ми шест месеца, за да махна всички стари покрития, целия гипсокартон и…
— Не, дори и не искам да чувам за това!
— Защо?
— Шест месеца?! Това звучи ужасно.
— Говорим си. Просто си говорим.
— Добре. И понеже си говорим, ще ми кажеш ли какво става с новата вана? Къщата ехти от бормашини и чукове, цялата баня е разбита, а от ваната няма и следа.
— Не се безпокой. Работата върви. Помислил съм за всичко. Накрая ще сложим ваната. Щрак, и готово.
Изведнъж се раздаде остър електронен звук — старо поп парче, за което Фрида не можа да се ориентира откъде се чува. Телефонът на Джоузеф беше на масата зад нея. Тя го взе. На екрана се изписваше името "Нина". Подаде телефона на Джоузеф, той видя името и тръсна глава.