— Някоя жена, която избягваш ли е? — попита Фрида.
Джоузеф се смути.
— Една жена, с която понякога се срещам. Тя обаче постоянно ми звъни.
— Най-добре е открито да казваме на хората какво чувстваме — не се стърпя Фрида и додаде: — но аз нямам намерение да ти давам каквито и да било съвети, освен за банята и как по-скоро да я завършиш.
— Добре, добре — надигна се Джоузеф. Той подаде чашата си на Фрида и се качи обратно нагоре по стълбите.
Когато остана сама, Фрида изпи два парацетамола с малко вода. След това се зае да прегледа служебните си имейли. Повечето от тях изтри, а на други не сметна за нужно да отговори. Но един от имейлите ѝ беше изпратен от Паз от клиниката, в която Фрида работеше и от години заемаше щатна длъжност. Паз питаше дали е възможно Фрида да ѝ се обади по телефона. Имаше и друг имейл, над който тя се подвоуми. Беше от жена на име Марта, която го бе написала от името на своя стар приятел и пациент на Фрида Джо Франклин. Тонът ѝ бе извинителен: Джо не знаеше, че тя пише този имейл, а самата тя се притесняваше, че го прави — но дали Фрида имаше представа кога ще се върне отново на работа? Джо не желаеше да посещава психотерапевта, когото тя му бе препоръчала, а в същото време се чувстваше зле. Не беше ставал от леглото от няколко дни.
Фрида си помисли за лекуващия я лекар и за приятелите си: всички те настояваха тя да си остане вкъщи поне още няколко седмици. Представи си Джо Франклин, който седи в кабинета ѝ с лице, заровено в дланите, и стичащите се между пръстите му сълзи. Тя сбърчи чело и написа имейл: "Скъпи Джо, можем да се видим по обичайното време утре, вторник, ако това е удобно и за теб. Очаквам отговор. Най-добри пожелания, Фрида Клайн".
След това взе телефона и се обади в "Складовете", както се наричаше клиниката. Паз отговори и веднага започна да я разпитва как са нещата при нея и как е със здравето — това, за което сега всички я питаха. Беше нещо като препятствие, с което се сблъскваше отново и отново.
— Рубен се тревожи за теб, както и всички ние — каза Паз.
Рубен бе човекът, който навремето беше основал "Складовете". Като млад лекар, благодарение на своята ярка и харизматична личност, бе успял да популяризира нов вид терапия, а по време на специализацията на Фрида бе станал неин личен ръководител. С течение на годините се бе превърнал в един уморен скептик.
— И?
— Исках да разбера как си. Един човек се свърза с нас. Искаше да се срещне с теб. Имам предвид като пациент. Казах му, че не си добре.
— За бога, Паз, престани да тръбиш за моите здравословни проблеми.
— Но той много настояваше. Говореше с отчаяние.
— Ще му се обадя.
— Сигурна ли си, Фрида?
— Бездействието ме срива.
Името му беше Шеймъс Дън. Когато Фрида набра; номера му, той веднага се обади. Тя се представи.
— Удобно ли е да поговорим?
— Да. Напълно. — В гласа му прозвучаха напрегнати нотки.
— Искате ли да дойдете да се видим?
— Да. Непременно. Мисля — чувствам, че нещата не търпят отлагане. Бих желал да се срещнем в най-скоро време.
— Как открихте името ми?
— Приятел на мой приятел ви препоръча — отвърна Шеймъс. — С големи суперлативи.
— Можем да се срещнем за опознавателен сеанс — каза Фрида. — След това ще решите дали съм подходящият човек за вас, а аз ще преценя дали бих могла да ви помогна. Съгласен ли сте?
— Да. Добре.
— Можете ли да дойдете утре сутринта в единайсет?
— Да. — Последва пауза. — Смятам, че ще ме намерите за много интересен.
Фрида почувства внезапно пулсираща болка в слепоочието. Себелюбие. Това не беше добро начало.
Шеймъс беше млад мъж, строен и елегантен, с правилни черти и лъскава кестенява коса, сресана назад. Беше облечен с тъмно сако с красива кройка, панталони от черно рипсено кадифе и лилава риза, която леко проблясваше на слънчевата светлина. Фрида се запита колко ли време му е отнело да се приготви за срещата. Ръкостискането му беше здраво, макар и дланта му да бе леко влажна. Говореше ясно и отривисто. Когато на лицето му се появяваше усмивка, тя в повечето случаи бе не на място. Мъжът произнасяше името ѝ малко по-често от необходимото.
— И така, Фрида, как ще процедираме? — попита той, след като се настани срещу нея и сложи дланите си върху коленете.
— Бих искала да науча някои основни неща за вас и след това ще ми кажете причината, поради която сте тук.