— Основни неща? Добре. Възраст, професия, и всички онези данни, с които се попълват формулярите?
— Нещо такова.
— На двайсет и седем съм. Занимавам се с маркетинг и продажби и съм много добър в това. Успявам да накарам клиентите да купят неща, за които дори не са подозирали, че биха желали да купят. Може би не одобрявате това, Фрида, но такъв е днешният свят. Ние не се стремим да разберем от какво имат нужда хората, за да можем после да им го предложим. Ние създаваме у тях потребност, а после я задоволяваме.
— В Лондон ли живеете?
— Да. В Хароу[9].
— Разкажете ми за семейството си.
— Баща ми почина, когато бях на седемнайсет. Изобщо не ми беше мъчно. И без това нямаше голяма полза от него, а и той за всичко ме критикуваше. Почувствах радост и облекчение, когато си отиде. Но майка ми — майка ми е друго нещо. Тя ме обожава — за нея аз съм галеникът на семейството. Имам две по-големи сестри, а аз съм се родил доста години след тях. Тя още пере дрехите ми, можете ли да повярвате? А аз ходя при нея на обяд всяка неделя. Само аз и тя.
— Сам ли живеете?
— Различно. Обичам да си живея сам. Никога не се чувствам самотен и имам много приятели. — Той млъкна, погледна я, усмихна ѝ се и отново впери поглед в дланите си. — И приятелки. Мисля, че жените ме харесват.
Знам как да ги направя щастливи.
— И успявате ли?
— Какво? — сепна се той.
— Да ги направите щастливи.
— Вече ви казах. Но само за кратък период от време, защото не обичам сериозните връзки. Не съм от мъжете, които остават верни в любовта. Обичам разнообразието, възбудата, вълнението. Обичам сърцето ми да бие лудо. Когато бях дете, крадях само заради тръпката. Това шокира ли ви?
— Трябва ли да съм шокирана?
— Не знам. Както и да е, същото е и с жените. Харесва ми, когато започвам някоя нова връзка, преследването. Затова и в работата си съм толкова добър. Изпитвам истинска наслада, когато убеждавам хората да купят неща, от които всъщност нямат нужда. Изпитвам истинска наслада, когато карам жените да ме желаят. Само с майка ми съм кротък и смирен.
Фрида го погледна изпитателно. На челото му бяха избили капки пот, въпреки че в кабинета беше доста хладно.
— Ако толкова много харесвате живота си, защо сте тук при мен?
Шеймъс изправи рамене и си пое дъх.
— Обичам да имам власт над хората. — Тя забеляза как преглътна и когато заговори отново, вече беше с по-бавно темпо, като че ли преценяваше всяка своя дума. — Спомням си, че когато бях момче, често подстригвах косата на баща ми. Баща ми беше едър мъж, много по-едър от мен, с масивно тяло. Имаше дебел врат и широки рамене и до него аз се чувствах дребен и незначителен. Но от време на време хващах онези остри ножици, а той затваряше очи и ме оставяше да му подстрижа косата. — Той спря за момент, като че ли припомняйки си нещо. — Почти усещам влажната му коса и мириса ѝ. Как заравям пръстите си в нея, докосвайки кожата отдолу. Миришеше на него. Когато ме оставяше да подстригвам косата му, знаех, че ми дава власт над себе си. Още чувам щракането на остриетата. Можех да го убия с ножиците. Имах власт над него и това ме караше да се чувствам едновременно и силен, и крехък. Грижейки се за него, използвах предмет, който можеше да го нарани.
Мъжът вдигна очи към Фрида и срещна сериозния ѝ поглед. Размърда се неспокойно и попита:
— Извинете, нещо не е наред ли?
— Защо казвате това?
— Не знам, изглеждате ми озадачена.
— Продължете — подкани го тя. — Какво щяхте да кажете?
— По-рано обичах да измъчвам животни. Това ме караше да се чувствам по същия начин. Бяха най-вече дребни твари, птички и насекоми. Но понякога и котки, веднъж дори куче. А сега жени.
— Харесва ви да измъчвате жени?
— И на тях им харесва. На повечето.
— Имате предвид, да ги измъчвате, когато правите секс?
— Естествено. Нима всичко това не е част от секса — измъчване, задоволяване на сексуалното желание, причиняване на болка и на върховно удоволствие, стремеж да покажеш кой е господарят в любовната игра? Но сега — сега е малко по-различно. Срещнах една жена. Даниел. Тя казва, че към прекалил. Изплашил съм я с нещата, които съм направил. Казва също, че не иска да се виждаме, докато не потърся лекарска помощ.
— Искате да кажете, че сте тук, защото Даниел ви е накарала да дойдете?
— Да.
— Наистина ли?
— Не ми ли вярвате?
— Интересно ми е, че се описвате като човек, който обича да има власт над хората. Но сте се вслушали в думите на Даниел, реагирали сте на нейната загриженост и сте предприели действия.
— Тя смята, че бих могъл да извърша нещо — нещо, което да ми причини сериозни неприятности. Не става въпрос за убийство на котка. Мисля, че е права… И аз смятам същото.