Детектив Ивет Лонг се промуши под лентата и се загледа в къщата близнак от късната Викторианска епоха, с малка градинка отпред и фасада с еркерен прозорец. Тъкмо щеше да влезе вътре, когато видя главен криминален инспектор Малкълм Карлсън да слиза от служебната си кола, и го изчака да се приближи. Изглеждаше сериозен и погълнат от мисли, забеляза я едва в последния момент и ѝ кимна.
— Беше ли вече вътре?
— Току-що пристигнах — отвърна Ивет. Тя млъкна за момент, а после изстреля на един дъх: — Някак си е странно да ви види човек без Фрида.
Карлсън я изгледа намръщено.
— Значи, се радваш, че вече не ни помага?
— Аз… аз нямах това предвид.
— Знам, че присъствието ѝ не ти беше особено приятно — продължи Карлсън, — но проблемът е решен. Шефът реши, че повече нямаме нужда от сътрудничеството ѝ, а междувременно едва не я убиха. Това забавно ли ти се струва?
Ивет се изчерви и не отговори.
— Ходи ли да я видиш? — попита Карлсън.
— Ходих ѝ на посещение в болницата.
— Не е достатъчно. Трябва да разговаряш с нея. А сега…
Той махна с ръка към къщата и двамата влязоха вътре. Навсякъде щъкаха хора с найлонови калцуни, гащеризони и латексови ръкавици. Всички те говореха тихо или мълчаха. Карлсън и Ивет също нахлузиха калцуни и ръкавици, минаха през антрето и продължиха, заобикаляйки лежаща на дъсчения под дамска чанта, голяма снимка със счупена рамка, мъж, който с помощта на четчица и прах търсеше пръстови отпечатъци, след което се озоваха във всекидневната, ярко осветена от прожектори.
Мъртвата жена лежеше под светлината, все едно беше на театрална сцена. Беше просната по гръб. Едната ѝ ръка беше изпружена встрани, другата лежеше край тялото ѝ с присвита длан. Косата ѝ беше кестенява, леко прошарена. Разбитата ѝ уста зееше широко отворена и приличаше на озъбената муцуна на диво животно, но от мястото, от което я наблюдаваше, надвесен над нея, Карлсън видя проблясваща пломба сред изпочупените зъби. От едната страна на лицето ѝ кожата беше съвсем гладка, но понякога смъртта изглаждаше бръчките, изтриваше отпечатъците, които животът е оставил, и добавяше свои. На врата ѝ се виждаха бръчките на жена на средна възраст.
Дясното ѝ око беше отворено, а погледът му бе празен. Отляво на главата ѝ зееше дупка, пълна с раздробена лепкава тъкан и дребни костици. Бежовият килим около трупа ѝ се беше просмукал с кръв, по целия под имаше засъхнали кървави петна, а по близката стена се виждаха едри кървави пръски — всичко това правеше всекидневната на това семейство от средната класа да изглежда като кланица.
— Някой ѝ е разбил главата — промърмори Карлсън, като се изправи.
— Кражба с взлом — каза нечий глас зад него. — Карлсън се обърна. Зад гърба му беше застанал някакъв детектив — много млад, пъпчив, със смутена усмивка на лицето.
— Какво? Кой сте вие? — попита Карлсън.
— Райли — отвърна полицаят.
— Казахте нещо?
— Кражба с взлом — повтори Райли. — Бил е хванат на местопрестъплението и я е нападнал.
Райли забеляза изражението на Карлсън и усмивката му изчезна. — Мислех на глас — заоправдава се той. — Опитвам се да бъда полезен и просто изразих предположението си.
— Предположението си — повтори като ехо Карлсън. — Мислех, че първо трябва да огледаме сцената на местопрестъплението, да потърсим отпечатъци, косми и влакна, да снемем показания и чак след това да правим предположения за случилото се. Ако нямате нищо против.
— Разбрано, сър.
— Добре.
— Шефе — кимна Крие Мънстър, влизайки в стаята. Постоя за момент, взирайки се в тялото.
— Каква информация имаме до момента, Крис?
Мънстър с усилие съсредоточи вниманието си върху въпроса.
— Никога няма да свикна с това — изрече глухо той.
— Опитай се — каза Карлсън. — Семейството ѝ не иска от теб да страдаш вместо тях.
— Прав сте — съгласи се Мънстър и отвори бележника си. — Името ѝ е Рут Ленъкс. Работила е като здравей асистент[2] към общината. Нали знаете — грижи за стари хора, за майки с новородени бебета и други нуждаещи се. На четиресет и четири години, омъжена, с три деца. По-малката ѝ дъщеря я е открила, когато се прибрала от училище около пет и половина.
— Тя тук ли е?
— На горния етаж — с бащата и другите две деца.
— Предполагаем час на смъртта?
— Следобед преди шест часа.
— Определение в много широки граници.
— Само повтарям думите на д-р Хийт. Той е взел под внимание факта, че къщата се отоплява, денят беше горещ, а слънцето е греело през прозореца. Това не е точна наука.
— Добре. Оръдието на убийството?
2
В системата на английското здравеопазване професията "здравен асистент" (health visitor) съчетава в себе си квалификацията на медицинска сестра и на социален работник. Жените с тази професия посещават на място, дават ценни съвети и помагат на майки с малки деца, на болни възрастни хора и на представители на рискови социални групи да се справят с трудностите. —