През следващите години, през които беше написал многобройни статии и бе публикувал книгата си "Сляпо правосъдие", Фиърби беше посещавал Конли в различни затвори из цялата страна — в Съндърланд на североизток, в Девън на югозапад, в района на околовръстния път на Голям Лондон М25. Сега, докато минаваше през формалностите на посещението си в затвора "Хастън" в Мидландс[10], Фиърби почти не забелязваше нещата около себе си. Паркирането, регистрирането, преминаването през многобройни врати — всичко това вече бяха рутинни действия, по-скоро досадни, отколкото травмиращи. Служителите на затвора го познаваха, знаеха защо е там и повечето от тях проявяваха съчувствие и към него, и към Конли.
През годините Фиърби беше чувал за лишени от свобода, които бяха използвали престоя си в затвора, за да се усъвършенстват. Едни се бяха научили да четат, други се бяха подготвяли за приемни изпити в университета, а трети бяха получили дипломи за висше образование. Конли обаче бе станал единствено по-пълен, по-блед, по-тъжен и още по-отчаян. Тъмната му коса беше мазна и падаше по врата му на тънки кичури, от ъгълчето на едното му око се спускаше дълъг грапав белег, получен след побой, който му бяха нанесли, докато чакаше на опашка за обяда си. Това се бе случило в началото на престоя му в затвора, когато бе обект на постоянни заплахи и тормоз. Ритаха го и го блъскаха по коридора, в храната му слагаха какви ли не гадости. Накрая, заради собствената му безопасност, го преместиха в единична килия. Постепенно нещата се промениха, когато в публичното пространство се появиха неудобни въпроси около присъдата му и когато в негова защита бе подета кампания, която в основната си част бе организирана и доведена докрай от Джим Фиърби. Останалите обитатели на затвора постепенно престанаха да го тормозят и дори започнаха да се отнасят приятелски с него. През последните години и самите служители станаха по-благосклонни.
Фиърби седна срещу Конли, както бе правил безброй пъти дотогава. Конли беше станал толкова дебел, че кръвясалите му очи се бяха превърнали в малки цепки на месестото му лице. Той ожесточено чешеше опакото на лявата си длан. Фиърби се насили да се усмихне. Нещата вървят добре. На път са да спечелят. И двамата могат само да се радват.
— Даяна дойде ли да те види? — попита той.
Даяна Маккероу беше адвокатката, която бе поела делото на Конли преди последното му обжалване. Отначало Фиърби ѝ бе сътрудничил неотлъчно. Все пак той беше човекът, който познаваше случая по-добре от всеки друг. Знаеше кои са слабите му страни, както и кои са хората, замесени в него по един или друг начин. Но докато се точеше процедурата, тя бе престанала да му се обажда и ставаше все по-неоткриваема. Фиърби се стараеше да не обръща внимание на това. Успокояваше се с мисълта, че в крайна сметка е важен резултатът.
— Обади ми се по телефона — отвърна Конли, като избягваше погледа му.
— Каза ли ти как мина обжалването? — Фиърби произнасяше думите бавно и отчетливо, все едно говореше на малко дете.
— Аха. Май че ми каза.
— Новините са добри — продължи Фиърби. — Разполагат с всички подробности около незаконно проведения разпит. — Изражението на Конли остана непроменено. $ Когато полицаите са те задържали, не са те разпитали по установения от закона ред. Не са те информирали за правата ти. Не са ти обяснили процедурата, макар че са били длъжни да го направят. Не са взели под внимание факта… — Фиърби млъкна за миг. На съседната маса мъж и жена седяха един срещу друг, без да разговарят —…че си човек със специални нужди. Това само по себе си е достатъчно, за да бъде отменена присъдата. А като се добавят и онези детайли от алибито ти, които съдебното следствие е потулило…
Фиърби спря да говори. От празния поглед в очите на Конли му стана ясно, че той трудно следеше мисълта му.
— Няма нужда да те засипвам с подробности — рече накрая Фиърби. — Просто исках да дойда и да ти кажа, че знам какво си преживял през всичките тези години. Всички тези лъжи, цялата тази гнусна атмосфера. Лайняна работа! Не знам как си издържал. Но сега трябва да потърпиш още малко, да бъдеш силен, и всичко ще си дойде на мястото. Чу ли това, което казах?
— Ще си дойде на мястото — повтори като ехо Конли.