— Има и още нещо — продължи Фиърби. — То е хем хубаво, хем трудно. Когато съдът постанови за някого условно предсрочно освобождаване, съответните лица започват да го подготвят за това в продължение на месеци. Организират му посещения на различни места и събития, разходки в парка, екскурзии до морето. После, когато осъдения! Излезе от затвора, го настаняват в някоя къща наблизо и го поставят под наблюдение до окончателното изтичане на присъдата му. Чувал си за това, нали? — Конли кимна с глава. Фиърби не можеше да прецени дали разбира онова, което му говореше. — Но при теб няма да е същото. Ако Апелативният съд отмени присъдата ти, още в същата минута ще излезеш на свобода. Ще ти бъде трудно. Трябва да си готов за това.
Фиърби почака за някаква реакция, но Конли изглеждаше озадачен и объркан.
— Днес дойдох тук, за да ти кажа, че съм твой приятел. И винаги съм бил такъв. Когато излезеш от затвора, може би ще искаш да разкажеш историята си. На много хора ще им е интересно да научат какво си преживял. Ще бъде една от познатите житейски истории за трагедия и триумф. Знам много за тези неща и ще бъде хубаво ти самият да разкажеш за всичко, което ти се е случило, защото ако не го направиш, хората ще го направят вместо теб. Аз мога да ти помогна за това. Разказвам историята ти още от самото начало, когато никой друг не искаше да ти повярва. Аз съм твой приятел, Джордж. Ако ти трябва помощ да разкажеш за трудности, през които си преминал, аз мога да го направя вместо теб. — Фиърби почака малко, но отново нямаше никаква реакция. — Всичко ли си имаш? Искаш ли да ти донеса нещо?
Конли сви рамене. Фиърби му каза "довиждане" и че ще поддържат връзка. В миналото той потегляше обратно към вкъщи, колкото и късно да беше, но откакто жена му го бе напуснала, а всяко от децата му бе поело по своя път, той оставаше за през нощта. Обикновено хотелите в съседство с бензиностанции се считаха за долнопробни, но него напълно го устройваха. В този, пред който спря, условията бяха добри. Трийсет и две лири и петдесет. Безплатен паркинг. Консумация на чай и кафе в стаята. Цветен телевизор. Изрядна чистота. Ако не беше санитарната лента върху тоалетната чиния, по нищо не личеше, че други хора са отсядали тук преди него.
Със себе си носеше обичайния багаж. Малкото куфарче, лаптопа и, разбира се, чантата с папките. Най-важните папки обаче си стояха у дома, в кабинета му, където запълваха по-голямата част от пространството.
Тези тук му трябваха за справка: имена, числа и факти, няколко снимки и свидетелски показания. Както винаги първото, което направи, бе да извади от чантата лилавата папка, която сега щеше да допълни, и я разтвори на малкото бюро до цветния телевизор. Докато в чайничето се загряваше водата, той извади чист лист с очертани редове, написа най-отгоре датата и часа на срещата с Конли и всичко, което бяха говорили.
Когато приключи, си направи чаша нескафе и извади един сладкиш от целофановата му опаковка. Спомни си първото си посещение при Конли в затвора "Мортълмиър". "Това е началото, а не краят" — беше му казал тогава. Погледна папката пред себе си. Представи си пълния с папки кабинет. Замисли се за брака си, за караниците, за мълчанието, а после за края. Той като че ли беше настъпил внезапно, но се оказа, че Сандра го бе планирала от месеци, като през това време си беше намерила ново жилище и се беше свързала с адвокат. "Какво ще правиш, когато всичко приключи?" — беше го попитала тя, имайки предвид не брака им, а това дело, по времето, когато все още разговаряха нормално. Беше му прозвучало по-скоро като обвинение, отколкото като въпрос. Защото всъщност никога нямаше край. Беше обмислил да пусне ново издание на книгата си, ако Конли бъде освободен. Но сега това му се стори безсмислено. Книгата му беше изцяло с негативна насоченост: защо това не се беше случило, защо онова не беше вярно, защо това беше подвеждащо.
Сега въпросът беше нов и съвсем различен: ако Джордж Конли не беше убил Хейзъл Бартън, тогава кой я бе убил?
11
— Северните народи пият по един и същи начин — каза Джоузеф.
— Как така пият по един и същи начин?
Джоузеф возеше Фрида в стария си микробус. Двамата пътуваха към Излингтън, защото Оливия се беше обадила по телефона и почти в истерия беше казала, че мивката в банята на горния етаж е била откачена от стената по време на партито и имаше нужда от поправка. И то веднага. Беше казала още, че никога, ама никога повече няма да приема тийнейджъри в къщата си. Джоузеф се беше съгласил да изостави за кратко работата си в банята на Фрида, за да помогне на Оливия. Самата Фрида почувства странно вътрешно раздвоение. Джоузеф беше прекъснал работата си в нейната баня, за да услужи на снаха ѝ. Но нямаше да бъде безвъзмездно. Фрида щеше да настоява да му се плати, дори и ако трябваше тя самата да го направи. В същото време обаче той беше постоянно в къщата ѝ и тя вече не беше нейното любимо убежище. И колкото пъти погледнеше в помещението, което по-рано беше нейната баня, оставаше с впечатлението, че вместо да се подобряват, нещата се влошават.