— Хората, които живеят на юг, пият вино и после стоят здраво на краката си. А на север пият твърд алкохол, краката им омекват и те падат на земята.
— Искаш да кажеш, че пият, за да се напият?
— И да забравят грижите, тъгата, мрачните си мисли.
Джоузеф завъртя кормилото, за да избегне един човек, който тръгна да пресича, без да се огледа, и чиито уши бяха закрити с огромни жълти слушалки.
— Е, на партито имаше ли много такива, които пиеха твърд алкохол, а после падаха на земята?
— Сега от много млади се научават какво е "положение на тялото при оказване на първа помощ след преливане". — Джоузеф въздъхна дълбоко и патетично.
— Това звучи ужасно.
— Не, не. Просто това е животът. Хората се бият, танцуват, целуват се и се прегръщат, говорят за мечтите си, чупят разни неща, прилошава им, повръщат.
— И всичко това в рамките на няколко часа!
— Но Клои не прекара добре празника.
— Нима?
— Тя постоянно се опитваше да се справи с бъркотията. Но това не трябва да се прави, преди да е свършило събирането. Трябва да се почистват само парчетата от счупени чаши и бутилки.
Джоузеф спря пред дома на Оливия и двамата слязоха от микробуса. Оливия отвори вратата още преди Фрида да натисне звънеца. Беше облякла мъжки халат, а лицето ѝ бе сбърчено в плачлива гримаса.
— Просто имам нужда да си полегна — изстена тя драматично. — Навсякъде е такава бъркотия.
— Бъркотията си я имаше и преди — отбеляза Фрида. — А и ти каза, че малко повече безпорядък няма да ти направи впечатление.
— Явно съм сгрешила. И не е само мивката в банята. Синият ми лампион е счупен. Ръчната ми количка е счупена, защото са се опитали да видят колко хора може да побере и пак да се движи — това, доколкото разбрах, е било идея на твоя познат Джак. Той на колко години е? Мислех, че е голям човек, а не малко дете. Освен това хубавото ми палто е изчезнало, а любимата шапка на Кирън, която той остави тук, преди да си тръгне, е прогорена с цигара. — Кирън беше нейният кротък и търпелив приятел — най-вероятно вече "бивш". — Съседите се оплакаха заради празните бутилки, които са нахвърляни в градинките пред къщите им и заради големия шум, а някой се е изпикал върху декоративното портокалово дърво в антрето ми.
— Добре, ще поправя мивката, ще видя и ръчната количка — каза Джоузеф.
— Благодаря, благодаря — изрече плачливо Оливия.
— Не му позволявай да ти отмъкне мивката — обади се Фрида.
— Какво?
— Шега. Фрида се шегува с мен — обясни Джоузеф.
— Извинявай, Джоузеф. Не исках да те засегна. — Тя погледна към ръчната количка. — Колко души са се побрали в нея?
Оливия се изкикоти.
— Седем. Можеш ли да си представиш?! Возили се прави. Добре че никой не се е пребил.
Въпреки че бяха изминали няколко дни, подът все още лепнеше под краката им. По стените картините бяха килнати на една страна. Във въздуха се носеше сладникав мирис на алкохол. Фрида забеляза размазани петна по боядисаните повърхности и мръсни отпечатъци по килима на стълбището.
— Също като в някоя детска книга с рисунки: намери скрития предмет — каза Оливия, сочейки към стъклената чаша, подаваща се от една обувка. — Постоянно намирам всякакви странни неща.
— Имаш предвид презервативи ли? — попита Джоузеф.
— Не! Исусе, какво ли е ставало тук, за което още не знам?
— Не, не, всичко е наред. Отивам горе. — Стиснал чантата си, той се изкачи по стълбите с няколко скока.
— Да пийнем по нещо — предложи Оливия, крачейки към кухнята. — Извинявай, не знаех, че си се върнала от училище.
Клои седеше до масата, а срещу нея бе седнал кльощав раздърпан младеж: калпаче от мазна, тъмноруса коса, крака, обути в маратонки с развързани връзки, свлечени дънки. Той обърна глава и Фрида видя слабо и бледо лице с хлътнали очи. Имаше вид на препил и изтощен човек. Тед: момчето, което бе видяла да повръща над тоалетната чиния. Момчето, което тези дни бе загубило майка си. Той срещна погледа ѝ и по бузите му избиха алени петна. Промърмори нещо неразбрано, прегърби се над масата и прикри с ръка лицето си. Ноктите му бяха изгризани до живеца. На тънката му китка се виждаше малка татуировка или може би рисунка с мастило.