— Тази бележка може да е била там от месеци. Кой ще се заеме с нея?
— Детектив Лонг, сър, и Мънстър. Аз също ще отида там по-късно. Може би бележката не е чак толкова важна, дори и да е отскоро. Искам да кажа, че ако Били я е убил, то тогава няма особено значение кога точно е починала, нали?
— Напротив, може да се окаже важна — отвърна замислено Карлсън.
— Както кажете, сър — каза Райли с весела усмивка.
Карлсън повдигна веждите си.
— Връщай се обратно на "Маргаретинг Стрийт" — нареди той.
Ивет Лонг показа бележката на Ръсел Ленъкс, който се взря в нея, а после поклати глава.
— Почеркът не ми е познат.
— А инициалите?
— Това инициали ли са? Това буквата G ли е?
— Буквата G?
— Или може би е написано "Гейл"?[11]
— Познавате ли някоя Гейл?
— Не мисля. Би могло да бъде "Делия" и дори "Дел". Но не познавам жени с такива имена. А би могло да е просто нечетлив подпис или драсканица.
— Кои от приятелките на жена ви се отбиваха най-често у вас през деня?
— О! — Ръсел Ленъкс сбърчи чело. — Много бяха. Не знам. Тя познаваше почти всеки в квартала. Имаше приятели и хора, към които се отнасяше приятелски. Всяка година участваше активно в организирането на кварталното парти[12], което значи, че вкъщи постоянно влизаха и излизаха хора. Имаше и приятели, които не бяха от квартала. Жена ми беше популярна и обичана личност. Винаги съм се учудвал как успява да поддържа толкова много познанства. Само ако видите списъка ѝ от имена, на които изпраща коледни картички! — Мъжът погледна Ивет и бавно поклати глава. — Не мога да повярвам, че вече говоря за нея в минало време. "Тя беше". Като че ли се е случило много отдавна.
— Видяхме, че списъкът с контактите ѝ е в компютъра ѝ. Ще го прегледаме. Но ако вие се сещате за някого…
— Доколкото разбрах, сте заловили човека, който го е извършил.
— В момента изясняваме подробностите — отвърна Ивет.
— Опитвам се да си спомня какво си казахме с нея за последно. Мисля, че ѝ казах, че малко ще позакъснея, а тя ми напомни да не забравя за рождения ден на братовчед ми.
— Разбирам. — Ивет не знаеше какво друго да каже.
— Отначало това ми се стори твърде прозаично. Но тя си беше такава. Никога не забравяше рождени дни, годишнини и всякакви такива събития.
— Господин Ленъкс! — опита се да го прекъсне Ивет.
— Аз, разбира се, забравих за рождения ден на братовчед ми. Той беше вчера, а аз се сетих едва сега.
— Обяснимо е.
— Предполагам — каза той глухо.
Дженифър Уол каза, че Рут е била идеалната съседка — любезна и ненатрапчива, винаги готова да услужи с яйца, захар или мляко, и изобщо не се е разсърдила, когато единият от синовете ѝ счупил с футболна топка кухненския прозорец на семейство Ленъкс.
Сю Ледбетър си спомни как, когато неотдавна я повалил грип, Рут се погрижила за нея — купила ѝ таблетки "Лемсип", тоалетна хартия, дори ѝ донесла вестници и списания.
Габи Форд каза, че двете са се срещали почти всяка сутрин на път за работа. Поздравявали се, разменяли по няколко думи. Рут имала навика да държи ръката си на рамото ѝ, докато разговарят, и на Габи това много ѝ допадало. Често ѝ се случвало да бърза занякъде, но винаги била в добро настроение и това било така чак до смъртта ѝ. Никога не я е виждала унила, депресирана или пийнала. Семейството ѝ било добро и сплотено. В днешно време рядко се срещат такива семейства.
Джоди Даниълс, нейна отдавнашна приятелка, каза, че двете са се виждали през уикенда. Заедно ходили до центъра по озеленяване, а после седнали да пият кафе. Рут била в обичайното си настроение — спокойна, интересувала се от общи познати, донякъде загрижена, че Джудит не се готви както трябва за зрелостните изпити. Говорили си за това дали Рут да си боядиса косата, тъй като напоследък започнала бързо да се прошарва, но в крайна сметка решила да не го прави. Казала, че иска красиво да остарее. О, боже!
Греъм Уолтърс се блъснал в колата на Рут и я одраскал два дена преди смъртта ѝ. Тя се отнесла с разбиране, което било типично за нея. Тогава я видял за последен път.
Рут се навела и погалила кучето на Елспет Уивър; сутринта на същия ден, в който починала, след което се качила в колата си.
Спуснала се на заден ход обратно по улицата, за да; направи път на Робърт Морган, който се появил от противоположната посока.
Същата онази сутрин телефонирала от работа на Джулиет Мелчит и ѝ казала, че двамата с Ръсел ще се радват да дойдат на партито, организирано от семейство Мелчит.
В единайсет сутринта, пак от работа, тя поръчала букет цветя от магазина на Джон Люис, който да бъде изпратен на лелята на Ръсел, която си била счупила крака.
12
Квартално или блоково парти — популярна форма на междусъседско общуване в Англия и Северна Америка, когато жителите на цял квартал или на един блок излизат на улицата, за да се почерпят и повеселят по повод на някакъв празник, важно за страната събитие или просто за да се опознаят. —