Но никой от тези хора не се бил отбивал в къщата на Ленъкс и не бил оставял бележка под входната врата.
С Доон Уилмър обаче, която живееше на две преки от къщата и чийто най-голям син учеше в един и същи клас с по-малката дъщеря на Рут, те най-накрая извадиха късмет. Тя каза, че бележката е нейна.
— Вие ли я пъхнахте през вратата?
— Да.
— В деня, когато тя почина?
— Да, в сряда. Трябваше ли да съобщя за това? С мен разговаря един полицай и аз му казах, че не съм забелязала нищо подозрително. Мисля, че му споменах, че съм ходила до къщата по-рано през деня, но не съм влизала вътре. Не видях нищо странно или подозрително.
— Спомняте ли си по кое време е било?
— Може би малко след четири. Във всеки случай преди четири и половина. Знам това със сигурност, защото същия ден синът ми Дани щеше да се върне по-късно от училище, както и Дора. Ето защо Рут ми предложи да ѝ отида на гости да пием чай — ние не се познаваме много добре. Аз съм нова в квартала, а синът ми съвсем отскоро е в местното училище. Беше мило от нейна страна да ме покани.
— Значи, сте отишли до тях заради уговорката да пиете чай, а тя не си е била вкъщи.
— Беше. Само че не дойде да отвори вратата.
— Защо казвате това?
— Колата ѝ беше там. И всички лампи светеха.
— Дълго ли чакахте?
— Не повече от минута-две. Почуках с чукчето и позвъних на звънеца — дори я повиках през отвора за пощата. Не си бях взела телефона и не можех да ѝ се обадя, затова пъхнах бележката през отвора.
— Казвате, че е било между четири и четири и половина?
— След четири и преди четири и половина. — На лицето на жената се изписа притеснение. — Смятате ли — възможно ли е — тогава да е лежала вътре мъртва?
— В момента уточняваме някои времеви параметри — каза Ивет лаконично. — Сигурна сте, че не сте видели нищо необичайно, така ли?
— Абсолютно нищо.
— И сте постояли пред вратата около една-две минути?
— Да.
— Не сте забелязали да има счупен прозорец? Точно до входната врата.
— Не. Сигурна съм, че щях да го забележа.
— Добре. Благодаря ви за съдействието.
Били Хънт потри нос с опакото на ръката си.
— Бях на друго място.
— Преди да отидеш в къщата на "Маргаретинг Стрийт"?
— Точно така. Сигурно ще ви прозвучи по-зле, отколкото беше в действителност. Там нямаше никакви деца.
— Къде?
— В онази детска градина. Тя беше празна. Още не е довършена.
— Защо отиде там?
— Защо според вас?
— Добре, какво открадна?
— Нищо — каза Хънт, протягайки напред двете си длани, сякаш в знак на доказателство. — Беше празно навсякъде.
— С взлом ли влезе?
— От задната страна. Счупих един прозорец и готово. Трябва да се погрижат за сигурността на детската градина, преди да я отворят. Обаче си порязах ръката.
— Как е името на тази детска градина?
— "Работливите пчелички".
— И къде се намира?
— В Излингтън, малко по-нагоре от "Каледониан Роуд".
— По кое време беше там?
— Не знам. Май че около четири.
— И така, около четири часа в сряда ти твърдиш, че си влязъл с взлом в една детска градина в Излингтън. След това какво направи?
— Смятах да се прибера пеша покрай канала, но започна да вали. Зададе се автобус и аз се метнах в него. № 153. Закара ме до Камдън. Бях си запалил цигара и те ме накараха да сляза, така че продължих пеша. Вървях по улицата и позвъних на няколко звънци, докато намерих къща, където никой не отговори на позвъняването.
— И какво направи?
— Вече ви казах. Счупих прозореца, отворих вратата. Алармата се включи и аз трябваше да действам много бързо. Навсякъде имаше алармени звънци. Имаше един в антрето и един в стаята, където… където беше тя. Грабнах няколко неща и изчезнах. — Той тръсна глава. — Не е моя вината. Ако не беше заваляло, нямаше да се кача на автобуса и нямаше да отида там.
Карлсън изключи записващото устройство.
— И госпожа Ленъкс сега щеше да е жива.
— Не — възрази Хънт. — Не казах това. Включете отново рекордера.
— Забрави за шибания рекордер.
12
Когато наближи входната си врата с ключ в ръка, Фрида видя, че вече е отворена. Отначало не можа да разбере какво става, но после видя мъж, хванал единия край на красива вана с внушителни размери, в когото тя; разпозна приятеля на Джоузеф, Степан, а от другия край беше самият Джоузеф. Второто нещо, което Фрида забеляза, бе това, че ваната беше много широка и едва успяваше да мине през входа. Тя видя следите от одраскано: по касата на вратата. Третото, което забеляза, бе това, че вместо да внасят ваната вътре, те я изнасяха навън.