Выбрать главу

— Фрида! — каза Степан, леко задъхан. — Не мога да се ръкувам с теб.

— Трудно ви е да я внесете ли?

— Не — отвърна Джоузеф от другия край. — Влиза идеално вътре и нагоре по стълбите. Но има проблем и трябва да я изнесем и да я върнем обратно.

— Как така "обратно"? — не разбра Фрида.

— Почакай.

С много усилия, стенания и вик от болка, когато Джоузеф притисна пръстите си между ваната и касата на вратата, те най-после я изнесоха навън и я сложиха на паважа.

— Шибаната вана тежи ужасно — изруга Степан, след което погледна виновно към Фрида. — Извинявай. Просто е огромна.

— Но защо я изнасяте?

— Тежка е. Много тежка за пода. Трябва да я укрепим. Може би ще се наложи да използваме подпорна греда.

Фрида чу, че вътре телефонът звъни.

— Имаш предвид стоманен трегер ли? — попита тя.

— Да, за да не пропаднеш през пода, докато си във ваната.

— Е, вие по-добре знаете — каза Фрида примирително. — И все пак, сигурни ли сте?

— Напълно — усмихна се Степан.

— Щом казвате… — Телефонът продължи да звъни. — Изчакайте. — Фрида се втурна вътре, но докато стигна до него, звъненето престана. Тя изпита облекчение: може би не искаше да чуе нещо, което би я притеснило или някого, с когото не желаеше да говори. Фрида постоя неподвижно минута-две, наблюдавайки как Джоузеф и Степан товареха ваната в микробуса на Джоузеф, който видимо се слегна под тежестта ѝ. След малко телефонът отново започна да звъни настоятелно и тя усети кънтене в главата си. Вдигна слушалката и отсреща се чу женски глас.

— Мога ли да говоря с д-р Фрида Клайн, моля?

— Кой се обажда?

— Казвам се Джили Фрийман. Обаждам се от "Сънди Скеч". — Последва пауза. — Извинете. Още ли сте на телефона?

— Да — каза Фрида.

— Утре ще пуснем един материал във вестника и бихме желали да чуем вашия коментар по темата.

— Защо?

— Защото засяга и вас.

Фрида усети внезапен страх и някакво изтръпване сякаш ѝ нанесоха удар по част от тялото, където я бяха удряли и преди, и която беше частично излекувана. Изпита желание да тресне слушалката, вместо да продължи разговора. Да не би да беше нещо, свързано с нападението над нея? Да не би полицията да беше възобновила делото? Или пресата душеше наоколо и се мъчеше да изкопчи нещо?

— За какво става въпрос? — попита тя накрая.

— При вас е идвал пациент на име Шеймъс Дън.

Това беше толкова неочаквано, че в първия момент Фрида не можа да се сети за него. В същото време Джоузеф се приближи към входа и ѝ направи знак, че тръгват.

— Трябва да поговорим — опита се да го спре Фрида.

— Скоро. — Джоузеф се обърна и се запъти към микробуса.

— Моля? — каза неразбиращо жената по телефона.

— Говорех с друг човек. Откъде знаете за Шеймъс Дън?

— Д-р Клайн, може би ще бъде по-добре да дойда у вас и да проведем интервюто на място, очи в очи.

Фрида си пое дълбоко въздух. В същото време видя отражението си в стъклото на една картина на стената. Това тя ли беше наистина? Само мисълта, че някой външен човек може да я посети в дома ѝ, я накара да се почувства зле.

— Просто ми кажете за какво става дума.

— В момента подготвяме статия за ново психологическо проучване, което смятаме за особено важно. Както може би знаете, някои хора са на мнение, че психоаналитиците не са достатъчно отговорни пред обществото. — Джили Фрийман направи дълга пауза, но Фрида не реагира. — Както и да е, проучването се провежда от учен на име Хал Брадшо. Познавате ли го?

— Да, познавам го — отвърна Фрида.

— И така, за целта на изследването той е подбрал известни психоаналитици — и един от тях сте вие. След това е изпратил хора да се срещнат с тези психоаналитици, като ги е инструктирал да демонстрират едни и същи класически симптоми на човек, който представлява непосредствена опасност за обществото, за да види как ще реагира съответният психоаналитик. — Последва нова пауза. Фрида не каза абсолютно нищо. — Така че ви се обаждам, за да разбера какъв е вашият коментар.

— Не чух да ми задавате конкретен въпрос.

— Доколкото знам — отвърна Джили Фрийман, — този пациент, Шеймъс Дън…

— Вие казахте, че само се е преструвал на пациент.

— Да, като част от този научноизследователски проект и е демонстрирал ясните, общоизвестни белези на поведение на склонен към насилие психопат.

— Които са? — настоя Фрида.