— Ами… — започна Джили Фрийман. Последва пауза и Фрида я чу да прелиства страници. — Да, ето тук. Всеки от предполагаемите пациенти е трябвало да разкаже за това как в детството си е проявявал жестокост към животни и как, вече в по-зряла възраст, е бил обсебен от фантазии за насилие над жени, които е готов да приложи на практика. Пред вас Шеймъс Дън говори ли за всичко това?
— Не обсъждам нещата, които пациентите ми доверяват по време на сеансите.
— Но Шеймъс не е бил истински пациент. А и той самият говори открито за това. Взех интервю от него.
— Като част от научноизследователския проект ли? — попита иронично Фрида.
Тя се огледа за стол и седна. Изведнъж почувства такова силно изтощение, че си представи как заспива, докато говори по телефона. Представи си, че е попаднала в ситуация, при която беше заключила вратата и заковала прозорците, а те въпреки това бяха успели да се промушат през някой незапушен отвор.
— Това, което ни интересува във връзка с нашата статия за проекта, е, дали сте съобщили на властите за евентуалните си притеснения.
На вратата се позвъни.
— Почакайте за минута — каза Фрида. — Трябва да видя кой звъни.
Тя отвори вратата. На прага стоеше Рубен.
— Фрида, аз просто… — започна той, но тя му направи знак да мълчи и с жест го покани да влезе. Забеляза, че имаше неугледен и разсеян вид. Той мина покрай нея и изчезна в кухнята.
— И така, какво казвахте? — взе отново слушалката Фрида.
— Исках да ви попитам дали сте съобщили на властите за евентуалните си притеснения.
Фрида се заслуша в тракането, което се чуваше от кухнята. Рубен се появи отново с кенче бира.
— Не, не съм — отвърна Фрида.
Рубен ѝ каза нещо беззвучно с уста, след което отпи голяма глътка бира.
— От информацията, с която разполагаме — продължи Джили Фрийман, — става ясно, че този експеримент е бил замислен да представи пред всеки един от определен кръг психотерапевти пациент, за когото е очевидно, че представлява реална опасност за околните поради това че е психопат. Било е ваше професионално задължение и ваша законова отговорност да съобщите за него на полицията. Бихте ли коментирали това?
— Но той не беше психопат — възрази Фрида.
— Това тя ли е? — обади се Рубен. — Това онази проклета жена ли е?
— Какви ги приказваш? — изсъска Фрида.
— Моля? — каза Джили Фрийман.
— Не говоря на вас. — Фрида махна сърдито с ръка на Рубен да се отдалечи. — Вие самата казахте, че той не е психопат. Не сметнах за необходимо да докладвам за него. Може и да съм имала известни притеснения специално за този човек, но не бих ги обсъждала с никой друг, освен с него.
— Съжалявам — каза Джили Фрийман, — но целта на този експеримент е била да се провери как реагират психотерапевтите, когато се сблъскат с пациент, който показва класическите симптоми на психопатия, описани от науката. Обществото има право да знае дали тези пациенти не се ползват от някаква закрила.
— Ще разговарям с вас само още една минута — каза Фрида — и после ще затворя телефона. Вие самата казахте, че в действителност той не е бил психопат. Просто говореше психопатични неща.
— Нима психопатите не говорят психопатични неща? Какво друго има значение за вас извън това, което ви казват пациентите?
— И второ, както обясних и на самия Шеймъс Дън, психопатите не търсят помощ. Той ми говореше, че не проявява милост и състрадание, но не успя да ме убеди в това. Ето моя отговор.
— И бяхте толкова уверена в себе си, че пренебрегнахте демонстрираните от него класически симптоми на, психопатия?
— Минутата ви изтече — каза Фрида и затвори телефона.
После погледна към Рубен.
— Ти какво правиш тук?
— Преди малко видях Джоузеф да потегля оттук с микробуса.
— Той прави ремонт в банята ми.
— Предполагам, че затова не мога да го открия. — Това беше тя, нали? Онази журналистка, как ѝ беше името?
— Беше жена на име Джили Фрийман — отвърна Фрида.
— Значи, е същата.
— Откъде знаеш?
Рубен допи бирата си.
— Защото и с мен се случи същото. И с мен се изгавриха по същия начин, по който са се изгаврили с теб. Джили ми позвъни и ми съобщи за експеримента, а по средата на разговора спомена и твоето име. Опитах се да се свържа с теб, но ти не ми отговори.
— Нямаше ме вкъщи — каза Фрида.
— Реших, че е по-добре да дойда направо у вас. Исусе, как ми се пуши! Искаш ли да излезем навън?
Рубен си взе още едно кенче бира от кухнята, после отвори вратата и излезе навън на улицата. Фрида го последва. Той ѝ даде да държи бирата, докато си запали цигарата. Всмукна дълбоко няколко пъти от нея.