— Ще заведете ли дело?
— Какви са плановете ви, господин Конли?
— Къде ще отидете?
— Кое е първото нещо, което ще направите?
— Гневен ли сте?
— Какво пропуснахте през тези години?
— Бихте ли ни казали мнението си за полицията?
Фиърби беше сигурен, че някои от тях бяха приготвили чековите си книжки. С готовност биха купили историята му. През изминалите години Конли беше обявен за злодей, а след това забравен; сега беше герой само дето не се вписваше в образа на герой. През цялото време мънкаше и от устата му излизаха кратки и неясни отговори. "Де да знам" — казваше той. — "К'во искате да кажете?" Погледът му постоянно се стрелкаше ту вляво, ту вдясно. Даяна Маккероу пъхна едната си ръка под лакътя му. Представителят в парламента застана от другата му страна, широко усмихнат за пред камерите.
Фиърби знаеше, че не след дълго всички отново щяха да забравят за Конли. Щяха да го оставят на спокойствие в малката му стая в една къща, пълна с други аутсайдери и самотници — всички те апатични и със сломен дух. Обзе го внезапно чувство за вина, последвано от раздразнение: нима и сега щеше да си остане единственият приятел на Конли? Да го посещава и да го извежда да пийнат по нещо, да се опита да му намери някаква работа? Това ли беше наградата му, задето се бе преборил да бъде освободен?
Фиърби с усилие си проправи път сред тълпата и докосна ръката на Конли.
— Здравей, Джордж — каза той. — Поздравления!
— Здравей — отвърна Конли. От него се носеше неприятна миризма; кожата му беше с типичния за затворниците сивкав цвят, а косата му беше оредяла.
— Ще бъдеш зает през остатъка от деня. Исках само да те поздравя и да ти дам телефонния си номер. Когато поискаш, можеш да ми се обадиш и аз ще дойда да те видя. — После каза с пресилен ентусиазъм в гласа: — Можем да хапнем някъде, да отидем да пийнем по нещо, да се поразходим. — Той се поколеба. — Всичкото това внимание може би ти се струва изморително, но то скоро ще отзвучи. А ти ще трябва да си помислиш какво ще правиш оттук нататък.
— Оттук нататък?
— Ще дойда да те видя.
Конли го изгледа втренчено, с увиснала долна устна. Прилича на тантуресто малко дете, помисли си Фиърби. Това ли беше дългоочакваната щастлива развръзка?
По-късно, на пресконференцията, полицейският инспектор, водил разследването, прочете изявление. Заяви възможно най-искрено, че са били допуснати грешки. Признанието на Джордж Конли, че е убил Хейзъл Бартън, е било изтръгнато — тук той се изкашля и направи гримаса, — без да се спазва предписаната от закона процедура.
— Имате предвид по незаконен начин — извика някой от задните редове.
— Бяха предприети мерки — продължи полицейският инспектор. — На виновните беше наложено мъмрене. Бяха въведени по-строги изисквания за спазване на процедурите. Допуснатите грешки повече няма да се повторят.
— А какво ще кажете за господин Конли? — попита млада жена на първия ред.
— Моля?
— Той е бил в затвора от 2005 година до днес.
— И искрено съжаляваме за това голямо недоразумение.
— А има ли уволнени служители по случая? — обади се един глас.
Лицето на инспектора доби строго изражение.
— Както вече казах, проследихме внимателно всички етапи в хода на разследването. Отделни служители получиха мъмрене. Но няма да бъде в ничий интерес да направим от някого изкупителна жертва.
За Фиърби посланието беше съвсем ясно. Полицията беше убедена, че Конли е убиецът, но сега се измъкваше заради чисто техническо недоглеждане. Нещо повече — техният представител в момента правеше всичко възможно всеки от присъстващите в залата да повярва в това. Усети как в него се надига гняв.
— Извинете — провикна се той със силен глас. — Имам въпрос към вас.
Всички погледи се насочиха към него. Кой не познаваше Джим Фиърби, човека, който от години се беше посветил на това дело! Журналист, който от десетилетия се появяваше в публичното пространство, представител на старата школа, който като захапеше някаква история, не я изпускаше докрай. Вече беше прехвърлил шейсетте, леко приведен, с посребрени коси. С извития си като клюн нос, безцветни очи и обветрено лице приличаше на хищна птица.
— Да? Какъв е въпросът ви, господин Фиърби? — попита инспекторът с изкуствена усмивка.
— Сега, когато Джордж Конли — един напълно невинен човек — беше пуснат на свобода… — той направи пауза, за да могат думите му да изпълнят залата — бихте ли ни казали какви действия ще предприемете, за да откриете истинския извършител? Все пак, една млада жена беше жестоко убита.