— Алармата звънеше. Просто изчезнах по най-бързия начин.
— Но все пак си успял да вземеш зъбното колело.
— Да.
— Въпреки че жената е била убита с него и то е било изцапано с кръвта ѝ.
— Взех две найлонови торби за пазаруване от кухнята.
— Защо не се обади в полицията? — попита Карлсън.
— Защото бях влязъл с взлом — отвърна Хънт. — По принцип не съм взломаджия, но тогава бях влязъл в чужда къща, за да крада. Както и да е, в онзи момент не разсъждавах нормално.
— И?
— Ами измъкнах се и избягах.
— После?
— Трябваше да продам това, което бях взел. Казах ви, имах нужда от пари.
— И така, продаде сребърните предмети.
— Да.
— Но запази зъбното колело.
— То имаше нужда от… е, нали знаете.
— Трябваше да почистиш кръвта от него ли?
— Беше ми гадно — каза Хънт. — Когато я видях да лежи там… Какво според вас трябваше да направя?
Карлсън се изправи.
— Не знам, Били. Забъркал си се в голяма каша.
14
— Фрида?
— Здравей, Клои. — Фрида прекоси хола с телефона в ръка и отпусна изпълненото си с болка тяло във фотьойла до камината, в която през зимата палеше огън всеки ден. Но сега беше пролет, времето беше топло, а небето ясносиньо и камината вече не гореше. — Добре ли си?
— Непременно трябва да те видя.
— Преди петък? — Всеки петък Фрида сядаше с Клои над уроците по химия, които племенницата ѝ ненавиждаше.
— Още сега.
— Защо?
— Нямаше да те моля, ако не беше важно.
Наближаваше шест часът. Фрида си помисли за чашата силен чай, за парчето зеленчуков пай, което си беше купила за вечеря от бистрото на № 9, за тихата вечер в приглушената светлина на своя уютен дом, за ателието си на тавана, където искаше да поседи с молива с мек графит и листа грапава хартия, за включения телефонен секретар, с което щеше да избегне всякакви досадни разговори, и накрая за пухкавите си възглавници и всепоглъщащата тъмнина. Може би без сънища и кошмари, а просто тиха забрава. Можеше да откаже.
— Ще дойда у вас до половин час.
— Не съм вкъщи. В момента съм в едно кафене близо до "Кръглата къща".[14] Лесно ще го намериш. На фасадата е окачен огромен пикиращ самолет. Сградата се използва като художествена галерия.
— Почакай, Клои…
— Благодаря, Фрида — каза Клои с ентусиазъм и затвори телефона, преди Фрида да е размислила.
Неизвестно защо кафенето се наричаше "Пивоварната на Джо" и на външната му стена наистина беше окачен голям самолет, обърнат с носа надолу. Фрида отвори вратата и влезе в дълго тъмно помещение, пълно с маси и различни по вид столове, по чиито стени висяха картини, които тя трудно можеше да различи в полумрака. Край масите бяха седнали хора, а други се размотаваха около бара, разположен в средата на кафенето. Силна музика огласяше пространството, а във въздуха се носеше мирис на бира, на кафе и на ароматни свещи.
— Да ви предложа ли маса? — попита млада жена, облечена в тясна черна пола с цепка, с татуирана на бузата светкавица. Говорът ѝ беше типичен за хората от заможната класа около устието на Темза. Обувките ѝ бяха като тези на Терминатора.
Фрида чу името си и огледа заведението с присвити очи. В далечния му край забеляза Клои, която ръкомахаше, за да привлече вниманието ѝ.
— Дано да е за нещо важно.
— Искаш ли бира?
— Не, благодаря.
— Или чай? Тук предлагат най-различни билкови чайове.
— Защо ме извика?
— Исках непременно да те видя. Става дума за Тед.
— Тед? Имаш предвид онзи младеж?
— Той има нужда от помощ.
— Сигурна съм в това.
— Проблемът е, че той не иска и да чуе. Ядосва се когато другите се опитват да го убедят, затова реших аз да предприема нещо.
— Мога да ти дам имена на колеги, Клои, но той самият трябва да прояви желание.
— Не ми трябват други имена, Фрида. Нали имам теб.
— О, не. Само не това.
— Трябва да му помогнеш.
— Не. Не се прави така.
— Моля те. Ти не разбираш. Аз наистина го харесвам, а той в момента е толкова объркан. — Тя сграбчи ръката на Фрида. — О, по дяволите! Той вече е тук. Току-що влезе.
— Нали не си направила това, за което си мисля?
— Наложи се да го направя — каза Клои със силен шепот, навеждайки се напред. — Ако ви бях казала, нито ти, нито Тед щяхте да дойдете.
— Точно така.
— Можеш да го накараш да се почувства по-добре.
— Майка му е била убита, Клои. Как бих могла да го накарам да се почувства по-добре?
Фрида се изправи и в същото време Тед, препъвайки се край бара, ги съзря и двете. Той се спря и се втренчи в тях. Беше със същия неугледен вид както преди — размъкнати дрехи, свлечени дънки, развързани връзки на маратонките, коса, закриваща бледото му лице, бузи, по които бяха избили алени петна. Тед започна да мести неспокойно погледа си от Клои към Фрида и обратно.
14
Англ. The Roundhouse — известна сграда в квартала "Чок Фарм", където се провеждат културни събития. —