— Вие?! — каза той. — Какво става тук?
Клои скочи на крака и отиде при него.
— Тед — каза умолително тя. — Изслушай ме.
— Тя какво прави тук? Ти ме измами.
— Исках да ти помогна — изхленчи Клои с отчаяние в гласа. За момент на Фрида ѝ дожаля за племенницата ѝ. — Помислих си, че ако вие двамата си поговорите за малко…
— Не ми трябва помощ. По-добре вижте сестрите ми. Те са тези, които наистина се нуждаят от помощ. Аз вече не съм малко дете. — Той погледна към Клои. — Мислех, че си ми приятелка.
— Това не е честно — намеси се Фрида с рязък глас. Той обърна към нея лицето си, на което бяха изписани горчивина и презрение. — Съгласна съм, че Клои е постъпила неправилно. Но го е направила, защото ти е истинска приятелка и защото я е грижа за теб. Не я съди и не бъди груб с нея. Ти имаш нужда от приятели.
— Да не мислите, че ще легна на проклетия диван в кабинета ви?
— Не, разбира се.
— Нито пък ще започна да хленча, че с живота ми е свършено, защото вече нямам майка. — Но гласът му издайнически изтъня, макар да я гледаше предизвикателно.
— Не. А и животът е пред теб. Сега ви предлагам ние тримата да излезем оттук и да изпием по чаша чай или горещ шоколад, или пък нещо друго в малкото кафене отсреща — там е тихо и спокойно и ги няма онези страховити картини по стените. А после всеки ще си отиде у дома и няма да има обидени.
Клои подсмръкна и го погледна умоляващо.
— Добре — каза той. — От години не съм пил горещ шоколад. Още откакто бях дете. — Все едно сега бе мъж на средна възраст.
— Извинявай — каза тихо Клои.
— Няма нищо.
— Добре тогава — обади се Фрида. — Значи, можем да тръгваме.
Клои и Тед си взеха по чаша горещ шоколад, а Фрида — чаша вода.
— Не вярвам, че нещата започват да ни изглеждат по-поносими и по-добри само защото говорим за тях — подхвърли Тед.
— Зависи — каза Фрида.
— Според мен това само влошава нещата, както когато човъркаш прясна рана, за да продължи да кърви. Когато искаш да продължи да кърви.
— Аз не съм тук, за да те карам насила да се срещнеш с някого, с когото не искаш да се срещнеш. Мисля, че просто трябва да си изпиеш горещия шоколад.
— Не ви ли става гадно да прекарвате дните си с богати самовлюбени кретени, които ви разказват надълго и нашироко за душевните си травми, получени в детството, и се опияняват от своите благородни, изфабрикувани страдания?
— Но твоето страдание не е изфабрикувано, нали?
Тед впери поглед в нея. Кожата на лицето му беше толкова тънка, почти прозрачна, че дори въздухът би я наранил.
— Ще ми мине — отвърна той. — Така би казала и мама.
Малко по малко…
— Тъжно е, че когато хората си отидат от този свят, ние започваме да говорим за тях в минало време — каза Фрида. — Мислим си какво щяха да кажат, какво щяха да направят, ако бяха живи. Но ако смяташ, че тя би казала точно това, то звучи доста разумно. Времето минава. Нещата се променят. — Тя се изправи. — Мисля, че приключихме.
Клои допи чашата си.
— И ние сме готови.
Когато излязоха навън, Фрида понечи да им каже "довиждане", но Клои очевидно все още не искаше да се разделят.
— В каква посока си?
— Ще се прибера през парка.
— Значи, сме в една и съща посока. Покрай къщата на Тед. Само че той сега не живее там. Семейството му е отседнало у едни съседи.
— Мога и сам да обясня — каза Тед.
— Добре — съгласи се Фрида и тримата тръгнаха заедно със смут в душите. Клои вървеше по средата.
— Съжалявам — каза объркано тя. — Вината е изцяло моя. Не биваше да го правя. Притесних и двама ви.
— Не можеш насила да предлагаш помощ на хората — отвърна Фрида. — Но стига вече за това.
— Фрида обича да се разхожда пеша. Тя е като таксиметров шофьор. Само назови две места в Лондон и тя ще извърви разстоянието между тях. — Клои избъбри всичко това на един дъх сякаш се страхуваше от мълчанието, и продължи все така припряно: — А освен това е критична към някои съвременни гледки. Смята, че нещата са се променили към по-лошо след епохата на кралица Елизабет I или след Големия пожар в Лондон. Това е улицата на Тед. Ето тук се е случило всичко. Съжалявам, не искам да се връщам отново на тази тема. И без това достатъчно оплесках нещата. А това е къщата му — имам предвид къщата на родителите му — но аз ще повървя още малко с него по улицата, за да му се извиня, а после… — Тя се обърна към Фрида, която изведнъж се беше заковала на място. — Фрида, добре ли си?