— Да. Като приятел.
— Кога?
— Какво ще кажеш за утре сутринта, когато къщата е празна?
— Това напълно ме устройва.
— Значи, си съгласна? Страхотно! Да изпратя ли кола да те вземе?
— Не, ще се справя сама.
Днес се запознах с една невроложка на име Глория, за която смятам, че много ще ти допадне (виждаш ли, старая се да ти намеря приятели чак тук). Разговаряхме за свободната воля — дали съществува и прочее. Тя твърди, че след всичко, което науката знае за мозъка, е невъзможно да вярваме, че съществува такова понятие; в същото време обаче е невъзможно да не вярваме, че то съществува — това ни помага да живеем живота си така, все едно имаме възможности за избор. Необходима заблуда.
Тук вечерта е прекрасна, кръглата луна огрява реката. Интересно как изглежда Лондон в момента — но, разбира се, при теб вече е почти сутрин. В момента спиш. Поне се надявам, че спиш. Санди хххх
16
И така, на следващия ден Фрида отново мина край "Кръглата къща", край малкото кафене, където Тед и Клои бяха пили горещ шоколад предишната вечер, а също и край по-голямото кафене, на чиято фасада беше окачен насочен надолу самолет, а вътре гърмеше оглушителна музика, след което свърна по "Маргаретинг Стрийт". Карлсън вече беше отпред и пиеше кафе от картонена чаша, която вдигна за поздрав, докато Фрида вървеше към него. Той забеляза, че тя се движеше по-бавно от обикновено, като накуцваше леко.
— Ти дойде.
— Казах ти, че ще дойда.
— Радвам се.
— Сигурен ли си, че вътре няма никого?
— Напълно. Семейството е отседнало у едни съседи. Къщата все още официално се счита за сцена на местопрестъпление.
— А Хал Брадшо?
— Да върви по дяволите! — Грубият тон, с който Карлсън изрече това, изненада Фрида.
Тя влезе след него през входната врата. Въпреки че малкото прозорче все още бе счупено, преградните ленти бяха махнати, а екипът от криминалисти беше приключил работата си. Но в къщата вече се усещаше специфичната празнота на място, изоставено от стопаните си — неподдържано и със застоял въздух; и разбира се, това бе мястото, където една жена (съпруга, майка, добра съседка, бе казал Карлсън) беше убита преди броени дни. Докато Фрида стоеше в тихото антре, тя интуитивно усети, че къщата някак си разбираше това и се чувстваше изоставена.
Една голяма фотография с пукната рамка и натрошено стъкло беше подпряна на стената и тя се наведе да я разгледа.
— Щастливото семейство — каза Карлсън. — Но нали знаеш, в такива случаи съпругът винаги е под подозрение.
Официалните семейни фотографии, поставени в рамка и окачени в антрето, са приятни за окото — хората на тях са винаги щастливи. Всички трябва да стоят плътно един до друг и да се усмихват: ето го Тед, не така кльощав и раздърпан, какъвто го бе видяла, със свежа и гладка кожа на младежкото си лице;, ето го по-голямото момиче, с неговите привличащи погледа светли очи и облак от меднокафяви къдрици; ето я по-малката дъщеря, слаба и с напрегнат поглед, широко усмихната, въпреки скобите на зъбите си, леко наклонила глава към рамото на майка си. Ето го съпруга и бащата, горд и закрилящ, какъвто трябва да изглежда един съпруг и баща, застанал сред семейството си за снимка, която ще бъде окачена на видно място — кестенявата му коса е започнала да посивява, бузите му са месести, очите му са същите като на по-голямата му дъщеря, веждите му са извити като на комедиант и по всичко личи, че на младини лицето му е имало весело изражение.
А ето я и нея, застанала в средата до съпруга си — с пуловер с цветни шарки, меката ѝ коса е прихваната хлабаво отзад, откритото ѝ лице се усмихва от снимката.
Едната си ръка е поставила на рамото на по-голямата си дъщеря, която е седнала пред нея, а другата — на хълбока на съпруга си. Малко необичаен жест за официална фотография, помисли си Фрида, свободен и интимен. Тя се наведе по-близо и се взря в очите на жената. Сиви. Не се виждаше грим. Около устата и по челото имаше леки бръчки — следи от усмивки и от грижи, неизбежен отпечатък, който животът оставя върху нас.
— Разкажи ми за нея, опиши ми я — помоли тя Карлсън.
— Името ѝ е Рут Ленъкс. На четиресет и четири години. Работи като здравен асистент, откакто по-малката ѝ дъщеря е тръгнала на училище; имало е период от няколко години, докато децата ѝ са били малки, през който не е ходила на работа. Омъжена е за Ръсел Ленъкс — той посочи мъжа на снимката — от двадесет и три години — и всички данни сочат, че бракът им е бил щастлив. Той е изпълнителен директор на малка фондация за деца със затруднения в обучението. Имат три деца — Тед, когото познаваш, Джудит, която е на петнайсет, и Дора, на тринайсет. И тримата учат в местната гимназия. Сестра ѝ е същински дракон, живее в Лондон. Родителите ѝ са починали. Член е на Родителоучителската асоциация[15]. Добра гражданка. Семейството не е богато, но живее добре. Двамата имат приливни доходи и нормални разходи. Три хиляди лири в текущата ѝ сметка, тринайсет хиляди в спестовната ѝ сметка. Добри пенсионни спестявания. Дарява средства на различни благотворителни организации по лична платежна заявка. Няма криминално досие. Чиста шофьорска книжка. Използвам сегашно време, но както знаеш, миналата сряда са ѝ нанесли жесток удар в главата, от който се предполага, че е починала веднага.
15
Англ. РТА (Parent-Teacher Association) — обществена организация, чиято цел е да насърчава участието на родителите в училищната дейност. —