— Кой е този, за когото мислехте, че я е убил, преди да установите, че няма как да е бил той?
— Един местен наркоман с полицейско досие, но се оказва, че е с непоклатимо алиби. Засечен е от видеокамери на съвсем друго място около часа на убийството. Призна си, че е проникнал с взлом в къщата, след което е откраднал някои неща, натъкнал се е на мъртвото тяло и е изчезнал по най-бързия начин. Отначало не му повярвахме, но излезе, че поне веднъж в живота си е казал истината.
— Значи, счупеното прозорче е негово дело?
— Както и нахлуването в къщата. Не са забелязани следи от проникване с взлом, когато известно време преди това една съседка е дошла и е звъняла на входа — по всяка вероятност тогава Рут Ленъкс вече е била мъртва. Подозираме, че тя сама е пуснала убиеца вътре.
— Бил е някой, когото е познавала?
— Или някой, който е внушавал доверие.
— Къде е била убита?
— Ето тук. — Карлсън я заведе във всекидневната, където всичко си беше на мястото (възглавниците на дивана, вестниците и списанията на етажерката, книгите на лавиците до стените, лалетата във вазата отгоре на камината), но върху бежовия килим все още се открояваше тъмно кърваво петно, а близката стена беше декорирана със засъхнали кървави пръски.
— Голяма жестокост! — изрече потресена Фрида.
— Хал Брадшо е убеден, че е дело на изключително агресивен социопат, който има зад гърба си прояви на насилие.
— А ти смяташ, че е по-вероятно да е съпругът.
— Не разполагаме с подобни улики, просто така е устроен светът. Най-вероятният убиец на една съпруга е нейният съпруг. В случая съпругът обаче има добро алиби.
Фрида го погледна.
— Учат ни, че трябва да се пазим от непознати. Но по-скоро трябва да се пазим от приятелите си.
— Това е твърде крайно изказване — възрази Карлсън.
Двамата отидоха в кухнята и Фрида застана в средата, местейки поглед от претъпкания с порцелан и разни излишни вещи уелски скрин към рисунките и снимките, закрепени с магнитчета на вратата на хладилника, и към разтворения на масата учебник.
После се качиха горе и влязоха в спалнята: огромно двойно легло, застлано с раирана пухена завивка, сватбена снимка в позлатена рамка на Рут и Ръсел опреди двайсет и три години, няколко по-малки снимки в рамки на децата ѝ в различна възраст, гардероб, в който бяха окачени рокли, поли и блузи — нищо екстравагантно, забеляза Фрида, някои от дрехите очевидно бяха стари, но добре поддържани. Обувки с равна подметка или с нисък ток; чифт черни кожени ботуши, леко протрити. Чекмеджета, в които тениските бяха свити на руло, а не сгънати; чекмедже за бельо с практични дамски пликчета и сутиени размер 34С. Малко количество грим на тоалетната масичка и шише парфюм "Шанел". Роман на нейното нощно шкафче — "Съпруги и дъщери" от Елизабет Гаскел, с подаваща се между страниците лента за отбелязване, а под него — книга за поддържане на малки градини. Чифт очила за четене, сгънати отстрани.
В банята: калъп неароматизиран сапун, течен сапун за ръце с аромат на ябълка, електрическа четка за зъби — неговата и нейната — и конец за зъби, пяна за бръснене, самобръсначки, пинсети, флакон дезодорант, тампони за почистване на лице, хидратиращ крем за лице, две големи хавлиени кърпи и една кърпа за ръце, две еднакви кърпи от мек плат, окачени отстрани на ваната с единичен кран в средата, кантар, опрян до стената, шкафче за лекарства, в което имаше парацетамол, аспирин, различни видове лейкопласт, лекарство против кашлица, мазило за афти с изтекъл срок, флаконче с капки за очи, таблетки против лошо храносмилане… Фрида затвори шкафчето.
— Не виждам контрацептиви.
— И Ивет попита за същото. Имала е вътрематочна спирала, тип "Мирена".
В шкафа за документи, предназначен за нейна употреба, който се намираше в малкия кабинет на мъжа ѝ, имаше три служебни картонени папки, в повечето от останалите се съхраняваха неща, свързани с децата ѝ: учебни дипломи, квитанции за изплатени детски надбавки, медицински картони, доклади за напредъка им в обучението, написани на отделен лист хартия или в малки бележници и отнасящи се за първите им години в началното училище, удостоверения за умението им да преплуват разстояние от сто метра, за участието им в състезанието "бягане с яйце в лъжица", за завършен курс за колоездене.