— Нещо за пиене? — предложи той.
— Тъкмо си тръгвах — отвърна мъжът.
— Как ви е името?
— Не е нужно да го знаете, защото с вас повече няма да се видим. Честно казано, на всички нас в системата на полицията вече ни се повдига от вас — рече заядливо мъжът.
— И на колегите от вестника също им се повдигаше от мен — каза Фиърби.
— Сигурно сте много доволен от себе си.
— И ме накарахте да се довлека дотук само за да ми кажете това?
— Приключихте ли вече с тази история?
— Не знам — отвърна Фиърби. — Конли не е убил Хейзъл Бартън. Което означава, че някой друг я е убил.
— Както сам знаете, полицията не работи по други версии.
— Да. Това ли е всичко?
— Питах се дали разполагате с личен архив по делото.
— Личен архив? Вкъщи имам цяла стая, пълна с папки.
— Веднъж бях седнал да изпия едно питие — каза мъжът с небрежен тон — и един човек ми спомена, че сутринта в деня на убийството на Хейзъл Бартън на няколко мили по-далеч, в Котингам, са се опитали да нападнат едно друго момиче, но то успяло да се отскубне. Това е всичко. Само съм го чул, нищо повече.
— Защо тази информация не е била предадена на защитата?
— Сметнали са, че няма отношение към случая. Не се вписвала в модела. Нещо такова.
— Защо ми казвате това?
— Предположих, че може би ще ви заинтересува.
— Не и поднесено по този начин — каза троснато Фиърби. — Това е просто бъбрене в кръчма. Трябва ми име.
Трябва ми телефонен номер.
Мъжът се изправи.
— Това е едно от онези неща, които те дразнят, които не ти дават покой — каза той на тръгване. — Все едно имаш малко камъче в обувката. Ще видим какво мога да направя. Но с това ще приключим. Едно обаждане и повече няма да чуете за мен.
— Вие бяхте този, който ме потърси.
— Не ме карайте да съжалявам, че съм го направил.
Фрида поръча за себе си шварц кафе и капучино и датска бутер кифличка за Саша. После седна на масата и отвори вестника. Започна да прелиства страниците, докато откри статията, която търсеше. Само няколко минути по-рано Рубен с гневен глас ѝ бе съобщил за нея по телефона, така че Фрида беше подготвена. Прочете текста набързо.
— О! — възкликна тя изненадано. Вътре беше спомената подробност, която тя не очакваше да види.
— Как върви ремонтът? — попита Саша. — Знаех, че Джоузеф ти монтира нова вана, но не предполагах, че ще отнеме толкова време.
— Вече забравих как изглеждаше банята ми преди, или по-скоро какво е да имаш баня — каза Фрида с досада.
— Може да си е мислил, че това ще бъде вид терапия за теб — предположи Саша. — Може би почивката в гореща вана е единствената дейност, на която се отдаваш напълно, без тя да е свързана с морален ангажимент. Ето защо е преценил, че ти трябва голяма хубава вана.
— Нима имам толкова мрачен вид? — каза по-скоро на себе си Фрида.
— Според мен това е вид терапия и за самия Джоузеф — продължи Саша.
Фрида вдигна учудено вежди.
— Защо трябва да е терапия за Джоузеф?
— Знам, че си отишла в дома на Мери Ортън точно когато са я убили. Предполагам колко ужасно е било. Но Джоузеф също я познаваше. Грижеше се за нея, ремонтираше всичко в къщата ѝ. Тя също се грижеше за него. Нейният украински син — по-добър от собствените ѝ синове.
— Абсолютно вярно — съгласи се Фрида.
— Когато се случи онова с нея и с теб, той го изживя много тежко. Имам усещането, че когато нещо неприятно му се случи на него самия, той не говори за това. Просто се напива или прави нещо добро за някого.
— Може би — каза Фрида. — Но ми се ще тази негова терапия да не беше толкова прашна, разхвърляна и оглушителна.
— Доколкото разбирам, пак са писали за теб във вестниците — смени темата Саша. — Не ти ли е гадно да те нападат така?
Фрида не отговори веднага.
— Може би — каза тя накрая. — Но има нещо, което трябва да знаеш и за което аз едва сега научавам.
— Не те разбирам.
— Този изследователски екип е набелязал четирима психотерапевти. Единият, естествено, съм аз. Другият е Рубен. Следващата е Джералдин Флайъс. Вероятно са я избрали заради публикуваните от нея реферати за тежките психически разстройства. Последният е Джеймс Ръндел.
При споменаването на това име и двете замълчаха.
— Онзи, заради когото те потърсих — наруши мълчанието Саша.
— И заради когото ме арестуваха — добави Фрида.
Преди време Саша беше ходила на терапевтични сеанси при въпросния лекар. Когато впоследствие Фрида научи, че той е спал със Саша, докато му е била пациентка, тя го откри в един ресторант и го нападна с юмруци, след което я бяха откарали в местния полицейски участък, откъдето Карлсън я бе освободил.