Выбрать главу

— В статията споменава ли се моето име? — попита Саша, след което каза извинително: — Съжалявам, не исках да прозвучи егоистично.

— Не, доколкото виждам — успокои я Фрида.

— Не бива да се притесняваш за мен. Сега съм по-добре. Тези неща останаха в миналото. Вече нямат власт над мен.

— Радвам се да го чуя.

— Всъщност… — Саша млъкна и Фрида я погледна въпросително. — Всъщност исках да ти кажа, но все ни намирах удобен момент. Срещнах един човек.

— Наистина ли? Кой е той?

— Казва се Франк Манинг. — На лицето ѝ се появи нежно и замечтано изражение.

— Разкажи ми повече за него. С какво се занимава?

— Той е адвокат по криминални дела. Запознах се с него само преди няколко седмици. Всичко се случи толкова бързо.

— А той… — Фрида се поколеба. Искаше да попита Саша дали въпросният Франк е неженен и необвързан или както в няколко от предишните ѝ връзки нещата са сложни. Тя се страхуваше за своята млада и красива приятелка.

— Искаш да знаеш дали е женен? Не, разведен е и има малък син. Не ме гледай така, Фрида! Аз му вярвам. Ако се запознаеш с него, ще разбереш какво имам предвид. Той е честен и почтен.

— Искам да ме запознаеш с него. — Фрида взе ръката на Саша в своята и я стисна. — Толкова се радвам за теб! Трябваше да се досетя — ти цялата сияеш.

— Просто съм щастлива — събуждам се сутрин и чувствам, че съм жива! От толкова дълго време не съм се чувствала така. Почти бях забравила колко е приятно.

— И той ли изпитва същото?

— Да, и той. Знам това.

— Непременно трябва да ме запознаеш с него. Искам да видя дали е достатъчно добър за теб.

— Ще се погрижа за това. Но, Фрида, как така ти, Рубен и онзи сте се появили в една и съща статия? Това някакво съвпадение ли е?

— Ръководителят на този научноизследователски проект е един психолог на име Хал Брадшо. Той е сътрудник на полицията и двамата работихме по случая, заради който едва не ме убиха.

— И двамата не сте се сработили?

— Имахме разногласия по различни аспекти на следствието.

— Имаш ли нещо против да хвърля поглед на статията?

Фрида побутна вестника към нея. Саша се наведе и се загледа в текста. Прочете заглавието:

МЪЛЧАЛИВИ НАБЛЮДАТЕЛИ

Под него бяха отпечатани снимки: снимка на Фрида, препечатана от друг вестник, снимка на Фрида, заснета на улицата, без тя да подозира. Имаше снимка на Джеймс Ръндел, на която беше по-млад от времето, когато Саша имаше връзка с него, както и отдавнашна снимка на Рубен, на която изглеждаше като психоаналитик във френски филм от края на 50-те години.

Саша прочете встъпителните думи: "От проведен наскоро експеримент изпъква тревожният факт, че психотерапевтите по никакъв начин не защитават обществото от потенциални изнасилвани и убийци".

Тя прокара пръст надолу по страницата, търсейки името на Фрида.

Когато при д-р Фрида Клайн се появил пациент с очевидни класически симптоми на психопат убиец, тя не му предложила никакво лечение, нито уведомила властите за него. На въпроса защо не е сигнализирала в полицията, д-р Клайн отговори, че е "имала известни притеснения" за въпросния пациент, но че "не би ги обсъдила с никой друг, освен с него". Факт е, че д-р Клайн е отказала да лекува пациента.

Фрида Клайн, 36-годишна брюнетка, влезе в новините по-рано тази година, когато беше замесена в шокиращ инцидент, при който две жени бяха убити с нож, а самата Клайн беше настанена в болница. 80-годишната Мери Ортън бе намушкана смъртоносно при свирепо нападение с нож от болната от шизофрения Бет Кърси. Полицията прие обяснението на Клайн, че е убила Кърси при самозащита.

Ръководителят на научноизследователския проект д-р Хал Брадшо направи следния коментар: "Въпреки че е разбираемо да изпитваме съчувствие заради това, което преживя д-р Клайн…".

— Колко мило го е казал! — отбеляза саркастично Саша.

— Кой? — попита Фрида.

— Проклетият Хал Брадшо. — И тя отново се зачете в текста.

"Въпреки че е разбираемо да изпитваме съчувствие заради това, което преживя д-р Клайн, мисля, че трябва сериозно да се запитаме дали тя не представлява опасност както за своите пациенти, така и за обществото като цяло?

Д-р Брадшо сподели тревогите си, породени от проведеното от него изследване. "Не ми е приятно да излагам на показ пропуските и провалите в общността на психоаналитиците. Проверихме реакцията на четирима психоаналитици и от тях само един постъпи отговорно и се обади на съответните органи. Останалите трима се провалиха в задълженията си като лекари и като пазители на общественото здраве."