Когато разговарях с един от участниците в експеримента, Шеймъс Дън, той не успя да скрие гнева си: "Казаха ми, че д-р Клайн е отличен специалист, но когато ѝ разказах историята, която ме представяше като психопат, тя изобщо не реагира. Вместо това ми зададе несъществени въпроси, отнасящи се до хранене и спане и други подобни. Останах с впечатлението, че умът ѝ беше на друго място".
Саша хвърли вестника настрана.
— Знам, че би трябвало да ти кажа нещо успокояващо, но аз наистина не мога да разбера как понасяш всичко това. Нанасят ти ритници, изливат помия отгоре ти, обсипват те с клевети. Помисли си само — идва онзи тип при теб, търси помощта ти, накрая се оказва, че е било само номер. Нима това не е издевателство над личността ти?
Фрида отпи глътка кафе.
— Саша, ако беше някой друг, а не ти, бих отговорила, че не смятам това за проблем и че не е необичайно за хора с нашата професия. Бих казала още, че всичко това щеше да е много интересно, ако не ми се случваше на мен.
— Но това съм аз и всички тези гадости ти се случват на теб.
Фрида се усмихна на приятелката си.
— Знаеш ли, понякога ми се ще изобщо да не се занимавам с психотерапия. Би ми харесвало да съм грънчар. Слагам топка шина върху грънчарското колело и няма да има никакво значение какво чувствам аз или какво чувства някой друг. Накрая ще се получи глинено гърне. Или керамична чаша. Или красива купа.
— Ако ти беше грънчар — каза Саша — аз щях да се превърна в една изгубена душа. А и ти със сигурност не искаш да си грънчар.
— Много мило, че го казваш, но ти и сама щеше да се справиш. Хората обикновено успяват.
Фрида придърпа вестника към себе си и отново му хвърли поглед.
— Ще предприемеш ли нещо? — попита Саша.
Фрида извади бележник от чантата си и го запрелиства, докато намери страницата, която търсеше.
— Познаваш ли хора, които боравят добре с компютрите? Например, ако трябва да изровят някаква информация от интернет.
— Да — каза Саша предпазливо.
— Искам да се срещна с Шеймъс Дън. Имам телефонния му номер, но не знам къде живее. Трябва да има някакъв начин да разбера.
— Не съм сигурна, че това е добра идея — възрази Саша. — Ако си решила пак да се биеш, а после да те арестуват, този път Карлсън може и да не успее да те измъкне.
— Нямам такова намерение — успокои я Фрида. — Просто искам да поговоря с него. Лично. Можем ли да го уредим?
Саша погледна бележника.
— Мисля, че можем. — Тя взе телефона си от масата и набра номера.
— Какво правиш? — попита Фрида недоумяващо, но Саша само вдигна предупредително дланта си.
— Ало — каза тя с преправен, носов глас. — С господин Шеймъс Дън ли разговарям? Да? Опитваме се да ви доставим една пратка, но шофьорът ни явно е взел погрешен адрес. Бихте ли ми продиктували точния си адрес? — Тя взе химикалка и започна да пише в бележника на Фрида. — Да… Да… Да… Много ви благодаря, след малко сме при вас. — Тя бутна бележника обратно към Фрида.
— Нямах точно това предвид, когато ти казах, че ми трябва техническа помощ.
— И този път без насилие, моля.
— Ще се постарая.
18
— Не — каза Шеймъс Дън, когато видя Фрида. — В никакъв случай. И как изобщо сте разбрали къде живея?
Тя надникна през рамото му. Студентска квартира. Голи дъски. Велосипеди в антрето. Вещи, съхранявани в кашони.
— Просто искам да поговорим.
— Говорете с издателите на вестника. Или с Брадшо. Отговорността е тяхна, не моя.
— Не се интересувам от това. Нито от статията — уточни Фрида. — Интересува ме нещо, казано от вас.
Дън присви подозрително очи.
— Това някакъв номер ли е?
Фрида едва не се разсмя.
— Питате ме дали не съм дошла при вас под фалшив претекст?
Дън тръсна глава неспокойно.
— Брадшо каза, че експериментът е прозрачен и напълно законен.
— Вече ви обясних: не съм дошла заради експеримента, той не ме интересува — изрече твърдо Фрида. — Тук съм, за да ви кажа две неща. Пуснете ме да вляза и ще ви ги кажа. После ще си тръгна.
Дън бе обзет от нерешителност. Накрая отвори широко вратата и я пусна да влезе. Фрида прекоси антрето и се отправи към кухнята. Тя изглеждаше така, сякаш момчетата от цял отбор по ръгби бяха яли храна, внесена отвън, а след това не бяха почистили, после бяха организирали парти и не бяха почистили, бяха станали на другата сутрин, бяха закусили и не бяха почистили. А после си бяха тръгнали. Шеймъс Дън беше достатъчно зрял, за да живее по този начин.