— Благодаря — каза тя. — И не забравяйте съвета ми да поговорите с някого.
— Тръгвате ли си? — Шеймъс Дън сякаш не можеше да повярва.
— Да.
— Искате да кажете, че въпросът е приключен?
— Не съм съвсем сигурна, че нещата са приключили, Шеймъс.
Джим Фиърби прегледа отново папките си, за да се увери, че е запаметил всички факти. Той винаги си правеше първо стенографски записки — беше научил стенография, когато преди повече от четиресет години беше постъпил на работа в местния вестник в Ковънтри като младши репортер. Сега никой не изучаваше стенография, но на него му харесваха подобните на йероглифи завъртулки, бяха нещо като таен код. После, по възможност още същия ден, той ги преписваше в бележника си. Едва по-късно прехвърляше написаното в компютъра си.
Хейзъл Бартън беше удушена през юли 2004; безжизненото ѝ тяло беше намерено край шосето не много далеч от мястото, където живееше. Очевидно беше тръгнала пеша към вкъщи, след като автобусът така и не беше дошъл. Тя беше на осемнайсет, свежа и красива, имаше трима по-големи братя и любящи родители, които я обожаваха. Мечтаеше да стане физиотерапевт. Лицето ѝ се усмихваше лъчезарно от вестниците и телевизионните екрани дълго време след смъртта ѝ. Бяха видели Джордж Конли да стои надвесен над тялото ѝ. Арестуваха го веднага и много скоро след това му повдигнаха обвинение за убийство. Конли беше местният чудак, дебел, безработен и слабоумен самотник, който се мотаеше из парковете, игрищата и детските площадки: разбира се, че той го бе извършил. После Конли си призна и всички бяха доволни, с изключение на Джим Фиърби, който беше пословично прецизен по отношение на детайлите и когато трябваше да се уточняват факти около дадено събитие, вярваше единствено на себе си. Наложи му се да изчете безброй полицейски доклади, да прерови купища папки, да се порови из правната литература.
Фиърби седеше пред телевизора и зяпаше разсеяно, когато телефонът иззвъня.
— Имате ли химикалка?
— Кой се обажда?
— Филип Сидни.
Фиърби се разтършува и грабна една химикалка.
— Да?
— Ванеса Дейл — каза гласът, после продиктува един телефонен номер и накара Фиърби да го повтори. Фиърби понечи да го попита нещо, но отсреща вече бяха затворили.
Фрида наля две чаши уиски и подаде едната на Джоузеф.
— Как са нещата? — попита го тя.
— Металната подпора е добра. Здрава е. Но понеже съм разбил пода, мисля, че по-добре аз сложа плочки. Керамични плочки по целия под. Но с новия под стената ще изглежда стара и грозна. Може би и за нея ще трябват плочки. Ти трябва решиш.
Джоузеф като че ли беше забравил за уискито си и Фрида чукна чашата си в неговата, за да му напомни. Двамата отпиха по една голяма глътка.
— Когато те попитах "Как са нещата?", имах предвид теб, не само банята. Освен това искам да ти кажа, че ще ти платя за целия ремонт. Ти не можеш да си го позволиш.
— Всичко наред.
— Не, не е наред. Досега прекалено много мислех за себе си. Знам, че беше много близък с Мери Ортън. Знам, че случилото се с нея много те е натъжило.
— Аз я сънувал — каза Джоузеф. — Два пъти, може би четири пъти. Забавно е.
— И какво сънуваш?
Джоузеф се усмихна.
— Че тя живее в Украйна. В моя стар дом. Аз ѝ казвам, че съм изненадан, че я виждам жива. Тя ми говори на моя роден език. Глупаво, нали?
— По-скоро забавно. Но не и глупаво.
Любима моя Фрида — много е късно да ти позвъня. Току-що проверих линка, който си ми изпратила. Кой, по дяволите, е този Хал Брадшо? Можем ли да направим нещо по въпроса? Една моя много стара приятелка е адвокатка. Да поговоря ли с нея?
Все пак, надявам се, че знаеш колко високо те ценят хората, на които държиш — приятелите ти, колегите ти, пациентите ти.
Тази история е просто един злонамерен фарс, който с нищо няма да промени отношението им към теб.
Имам идея как да прекараме лятото — можем да си наемем туристическа лодка и да попътуваме по Канал дю Миди. [16] Ще ти хареса. Пътувал съм там с такава лодка преди — те са много уютни (някои хора смятат, че са депресиращи, но ти едва ли би си го помислила.
Тези лодки приличат на твоята къща, само че се движат). Можем да плаваме по различните ръкави, да спираме и да си правим пикници, а вечер да ходи в някое кокетно ресторантче на брега. Във въображението си вече виждам прекрасен слънчев ден, ти си облечена с лека лятна рокля и пиеш бяло вино и дори имаш тен. Кажи " да"! Хххх
16
Фр. Canal du Midi — изграден като търговски воден път през XVII в., днес каналът е и популярна туристическа дестинация в Южна Франция. —