— Д-р Клайн вече не ни сътрудничи.
— Ах, да — възкликна подигравателно Брадшо. — И правилно! Нещата не приключиха много добре при развръзката на онзи случай.
— Зависи какво разбирате под "добре" — възрази Карлсън. — Заловихме трима убийци.
Брадшо направи физиономия.
— Когато накрая консултантът бива наръган с нож, след което лежи един месец в интензивното отделение, това едва ли е най-добрият пример за успешна работа. Поне не и в моя учебник.
На Карлсън му се прииска да му отвърне подобаващо, но отново си спомни къде се намира.
— Тук едва ли е най-подходящото място за подобна дискусия — отбеляза той хладно. — Една майка е била убита. Семейството и е горе.
Брадшо вдигна дланите си.
— Дали да не спрем да говорим и да пристъпим към огледа?
— Не бях аз този, който говореше.
Брадшо прекрачи вътре и си пое дълбоко въздух сякаш изследваше аромата на стаята. Той се приближи до трупа на Рут Ленъкс, като стъпваше внимателно, за да не нагази в локвата кръв и погледна към Карлсън. — Знаете ли, да нахълташ на мястото, където е било извършено убийство, и да бъдеш нападнат не се брои за разкриване на престъпление.
— Отново за Фрида ли говорим? — намръщи се Карлсън.
— Грешката ѝ е, че се обвързва емоционално — продължи Брадшо. — Чух, че е спала с мъжа, когото арестуваха.
— Тя не е спала с него — отвърна Карлсън с ледени нотки в гласа. — Излизала е няколко пъти с него. Защото го е подозирала.
Брадшо го погледна с ехидна усмивка на лицето.
— Вас това притеснява ли ви?
— Ще ви кажа какво ме притеснява — отвърна троснато Карлсън. — Притеснява ме това, че вие очевидно се опитвате да се конкурирате с Фрида Клайн.
— Аз? Не, не, не. Просто съм загрижен за колежка, която явно е изгубила ориентирите си. — Той направи гримаса на съчувствие. — Много съжалявам за нея. Чух, че била в депресия.
— Мислех, че сте дошли да огледате сцената на местопрестъплението. Ако желаете да обсъждаме вече приключено дело, ще трябва да отидем на друго място.
Брадшо поклати глава.
— Не смятате ли, че това тук наподобява произведение на изкуството?
— Не, не смятам.
— Трябва да поразсъждаваме какво се опитва да изрази убиецът. Какво иска да каже на света?
— Може би трябва да ви оставя сам с разсъжденията ви — прекъсна го Карлсън.
— Предполагам, че си мислите, че е било обикновена кражба с взлом, но в един момент нещата са се объркали.
— Нямам навика да правя прибързани заключения — отвърна Карлсън. — В момента събираме улики. По-късно ще дойде ред на версиите.
Брадшо отново поклати глава.
— Това е погрешен подход. Ако нямате хипотеза, събраните улики са просто хаотични данни. Винаги трябва да вярвате на първото си впечатление.
— И какво е вашето първо впечатление?
— Ще представя писмен доклад — каза Брадшо, — но сега мога да ви направя безплатно резюме. Кражбата с взлом не е просто кражба с взлом.
— А какво е? Ще трябва да ми го обясните.
Брадшо направи широк жест с ръка.
— Огледайте се наоколо. Кражбата с взлом е нахлуване в нечий дом, посегателство, грабеж. Този човек е изразил гнева си срещу цял социален слой, до който той няма достъп — една сфера на благосъстояние, фамилни връзки и обществено положение. И когато се е сблъскал с тази жена, в нея е видял олицетворение на всичко онова, което той не може да има — тя е и заможна, и привлекателна, и майка, и съпруга. Можело е да избяга, можело е да ѝ нанесе само лек удар, но той ни е оставил послание, така, както на нея ѝ е оставил послание. Ударите са били насочени най-вече към лицето, а не към тялото. Обърнете внимание на петната от кръв по стените, разпръснати напълно хаотично. Той се е опитал буквално да изличи израза на лицето ѝ — израз на превъзходство. Пребоядисал е стаята с кръвта ѝ. Нещо като обяснение в любов.