Малкото кафене се изпълни с хора. Навън започна да ръми, прозорецът се намокри и през него фигурите навън се виждаха леко изкривени и размазани. Фрида се почувства далеч от себе си — хем беше тук, хем не беше, сама сред гъмжило от хора, невидима. Сивото небе ѝ създаваше усещането, че се намира под вода. Пътуването и часовата разлика я бяха завъртели в странен калейдоскоп. Може би трябваше да си тръгне обратно, преди нещо да се е случило, и да се престори, че никога не е била тук.
Докато минаваше покрай магазина за деликатеси на връщане от пекарната на ъгъла, откъдето винаги си купуваше прясно изпечени кифлички за закуска, Санди погледна за миг към прозореца на кафенето, а после отново се загледа напред. Но с крайчеца на окото си беше зърнал познато лице — и той отново погледна към кафенето, и през дъждовните струйки, стичащи се по стъклото, я видя. Тя седеше, подпряла брадичката си с длан, и гледаше право пред себе си. Той за момент си помисли, че сънува. После, сякаш усетила погледа му върху себе си, тя се обърна. Очите им се срещнаха. Тя се усмихна едва доловимо, допи кафето си, стана и излезе навън. Той забеляза, че все още накуцваше и изглеждаше много уморена. Сърцето му се сви. Тя носеше кожена чанта с дълга дръжка, прехвърлена през рамо, но никакъв друг багаж.
— Исусе! Какво правиш тук?
— Очевидно съм дошла да те видя.
— Исусе! — възкликна той отново.
— Тъкмо смятах да ти звънна. Не исках да те будя преди това.
— Познаваш ме. — Той потърка небръснатата си буза и я изгледа продължително. — Знаеш, че ставам рано. Колко е часът според твоя вътрешен часовник?
— Не знам. Просто е "сега".
— И така, седеше си тук и чакаше?
— Да. Какво има в плика?
— Кифлички за закуска. Искаш ли?
— Да, с удоволствие.
— Но, Фрида…
— Какво? Да не би да има друга жена в апартамента ти?
Санди се засмя с треперещ от вълнение глас.
— Не. Няма друга жена в апартамента ми точно сега.
Той развърза колана на шлифера ѝ, съблече го и го закачи до собственото си палто. Харесваше ѝ начинът, по който се грижеше за нея. Свали циповете на ботушите ѝ, събу ги и ги сложи до стената. Заведе я в спалнята и спусна тънките кафяви завеси. Стаята потъна в полумрак. Прозорецът беше леко отворен и шумът от улицата проникваше вътре. Денят започваше. Тя чувстваше тялото си меко и отпуснато — в нея се преплитаха желание, умора и страх и скоро тя не можеше да ги различи едно от друго. Той съблече внимателно дрехите ѝ, сгъна ги и ги сложи на дървения стол, после свали тънката огърлица от шията ѝ и я остави да се изплъзне от шепата му на перваза на прозореца. Прокара пръстите си по белезите ѝ, по умореното ѝ, изтощено, отпаднало след полета тяло. През цялото време тя го наблюдаваше съсредоточено, донякъде с любопитство, като че ли взимаше някакво решение. Той изпитваше желание да затвори очите си пред този изучаващ поглед, но не можеше.
По-късно тя си взе душ, а през това време той ѝ направи кафе — силно и горещо — и тя го изпи в леглото, завита с тънък чаршаф.
— Защо така внезапно реши да дойдеш?
— Не знам.
— Докога ще останеш?
— До утре следобед.
— До утре?
— Да.
— Тогава трябва да си използваме времето по най-добрия начин.
Фрида поспа, но толкова леко, че чуваше как в другата стая Санди отменя ангажименти по телефона, докато шумовете от улицата нахлуваха в сънищата ѝ. После двамата се разходиха из квартала, купиха готварски принадлежности за кухнята на Санди и хапнаха лек обяд в един магазин за деликатеси. Санди говореше за работата си, за хора, с които се е запознал, за Бруклин, за плановете им за лятото. Имитираше колегите си, разказваше артистично разни случки и тя си спомни първия път, когато се бяха срещнали. Беше го взела за един от онези доктори — може би хирург, защото имаше ръце на хирург — спокоен и самоуверен, с приятни маниери, чаровен, когато искаше да бъде такъв, и очевидно любимец на жените. Не представляваше интерес за нея. Но после беше чула заразителния му смях и беше забелязала, че усмивката му може да бъде и секси, и подигравателна. Понякога се затваряше в себе си, гневът го правеше кротък и сдържан, но в други случаи беше любопитен и грижовен като жена. Той ѝ готвеше ястия с особено внимание към детайла; обичаше клюките; подпъхваше чаршафа под матрака с умението на медицинска сестра така, както сигурно майка му го беше научила още като момче, когато, според думите му, бил отчайващо стеснителен.