Едва когато Фрида се почувства по-спокойна и отпусната, Санди започна да я разпитва за разни неща. Тя му разказа за семейство Ленъкс, за това как са приятелите ѝ. И двамата осъзнаваха, че им предстои да обсъдят нещо важно и засега внимателно го заобикаляха.
— А онази статия във вестника? — попита той.
— Не искам да говоря за нея.
— Но аз искам. Тук си за двайсет и четири часа. Трябва да говорим за тези неща.
— Трябва?!
— Няма да ме уплашиш с този тон, д-р Фрида Клайн.
— Не ми хареса. Това ли искаш да чуеш?
— Унизена ли се почувства?
— Почувствах се изложена на показ.
— Като се има предвид, че предпочиташ да бъдеш невидима… Ядоса ли се много?
— Не колкото Рубен. — Тя се усмихна при спомена за реакцията му. — Той беше побеснял. И още е бесен.
— Ти смяташ ли, че си действала неправилно?
Фрида го изгледа намръщено и Санди почака търпеливо.
— Не мисля — каза тя накрая. — Но може би имам нужда да се чувствам оправдана, иначе би било твърде болезнено. Макар че не вярвам да е така. Мъжът дойде при мен със скалъпена история. Той не беше психопат, само играеше роля. Защо трябваше да го приема насериозно?
— Ти през цялото време ли усещаше, че се преструва?
— Донякъде да. Но не това е най-важното.
— А кое е най-важното?
— Това, че случилото се ме наведе на една мисъл.
— Какво по-точно имаш предвид?
— Мъжът, който дойде при мен, ми разказа една история.
— Знам това.
— Не — отвърна Фрида нетърпеливо. — Това беше отделна история в рамките на цялата история и аз се почувствах… — Тя спря и помисли малко. — Почувствах се призована.
— Много странно се изразяваш.
— Знам.
— По-добре ми обясни.
— Не мога.
— Каква беше историята?
— Отнасяше се за подстригване на косата на един човек. Усещане за сила и слабост. Нещо зловещо и сексуално. Всичко останало беше фалш, измислица, но това звучеше автентично.
— И ти се почувства призована? — Санди беше вперил поглед в нея с тревожен израз на лицето, който вбеси Фрида. Тя погледна настрани.
— Точно така.
— Към какво?
— Не би ме разбрал.
— Опитай да ми обясниш.
— Не сега, Санди.
Те се отбиха да хапнат в малък рибен ресторант недалеч от апартамента на Санди. Дъждът беше спрял, а вятърът беше утихнал. Въздухът миришеше на свежо. Фрида беше облякла една от неговите ризи над лекия си панталон. Между тях имаше запалена свещ, бутилка бяло сухо вино, питки и зехтин. Санди разказа на Фрида за първия си брак — как накрая се бе превърнал в скучно съжителство. Как бяха започнали да преследват различни цели.
— Какви по-точно?
— Представяхме си бъдещето по различен начин — отвърна Санди и отмести погледа си.
Фрида го изгледа проницателно.
— Искал си деца?
— Да.
Между тях се вклини напрегнато мълчание.
— А сега? — попита тя.
— Сега искам теб. Представям си бъдещето единствено с теб.
В три през нощта, когато беше тъмно и тихо, доколкото това е възможно за един огромен град, Фрида сложи ръката си на рамото на Санди.
— Какво? — промърмори той, обръщайки се към нея.
— Има нещо, което трябва да ти кажа.
— Да светна ли лампата?
— Не. По-добре на тъмно. Питах се дали да не сложим край на всичко.
Настъпи кратко мълчание, след което той каза гневно:
— Значи, сега, когато има толкова любов и доверие помежду ни, ти смяташ да ме напуснеш?
Тя не каза нищо.
— Никога не съм те мислил за страхливка — изрече той с горчив тон.
Фрида продължаваше да лежи мълчаливо срещу него. Думите бяха излишни.
— И как си отговори на въпроса? — попита я той след известно време.
— Все още не съм си отговорила.
— Защо е всичко това, Фрида?
— Защото не съм добра за никого.
— Нека аз да реша това.
— Изпълнена съм с тревога и безпокойство.