— Не — отвърна той, без да мигне.
Сейбъл наблюдаваше напрегнато словесната им престрелка.
Тери й посочи стаята:
— Влезте и седнете, госпожо Душейн. Ще дойдем след минута. — Щом свидетелката прекрачи прага, тя затвори вратата и застана между нея и партньора си. — Ще ми кажеш ли точно какво става тук?
— Познавам я.
— Виж ти. Дотолкова мога да загрея. Коя е?
— Познавахме се в колежа. — С притъмнял поглед той следеше всяко движение на сянката на Сейбъл през матовото стъкло.
Тери извади цигара, но си спомни за строгата забрана за пушене в сградата и се намръщи.
— Супер. Помисли само — жертвата бе най-добрият приятел на баща ти, а ти си бил съученик с единствената свидетелка. Това си е конфликт на интереси, изписан с огромни букви, дебело подчертани. — Той не подхвана шегата и тя продължи сериозно: — Трябва да го отстъпим на Хейзнел и Гарсия. Остави го на тях.
— Не.
— Тя е млада и красива. Марк Леклер бе стар и богат. Не е нужно да си гений, за да съставиш уравнението. — Слушаш ли ме? — Тя го бодна с пръст в гърдите. — Не можеш да се заиграваш с това момиче, Джей Ди. Капитанът ще изяде топките ти за закуска.
— Не се заигравам… — Един минаващ наблизо комисар ги изгледа с любопитство, затова Джей Ди се наведе към нея и сниши глас:
— Не се заигравам с нея, нито тя се е заигравала с Марк.
— И как точно разбра това? Да не си гадател? — Тери въздъхна. — Боже, от онова, което знаем, като нищо може да е видяла сметката на Леклер и да е подпалила сградата.
— Преди или след като се е фраснала по главата?
Тя сви рамене.
— Може да се е изнервила, докато е търсила място за паркиране. И аз неведнъж съм се изкушавала да си шибна главата в предното стъкло при такива случаи.
Той не се засмя на шегата й, както обикновено.
— Някой се е опитал да я убие, Тер. Няма да я изпусна от поглед. Ясно?
Никога преди не го бе виждала в такова състояние.
— Ясно, разбрах. — Тя отстъпи настрани и му показа вратата. — Но на разпита ще присъствам и аз.
Той прокара пръсти през късата си черна коса:
— Тери…
— Дори не си го и помисляй, Джей Ди. — Ако беше решил да се направи на пълен глупак, тя щеше да му прикрива задника. — Не ми пука колко ви е било готино някога в Тюлейн. Тя е свидетелка на палеж и вероятен убиец на бъдещия ни губернатор. Лицето й ще се появи на първа страница на всеки вестник в щата още сутринта. Ти коя роля предпочиташ — на комисар, разследващ случая, или на зарязаното бивше гадже?
Той сграбчи дръжката и едва не изтръгна вратата от пантите й.
— Аз задавам въпросите.
— Ще имаш да вземаш, друже. — И Тери се шмугна пред него.
Втора глава
Свидетелката им се бе настанила на масата в стаята за разпити. Вътре бе леко задушно, затова Тери отвори прозореца, преди да предложи на Сейбъл нещо за пиене.
— Ако може малко вода, моля. — Гласът й звучеше някак дрезгаво и напрегнато, вероятно от дима.
Докато изваждаше чаша от автомата и я пълнеше, Тери постоянно държеше под око партньора си. Обикновено Джей Ди сядаше срещу свидетелите, предразполагаше ги и с присъщия си чар измъкваше всички подробности. Много го биваше в това. С лекота печелеше доверието на хората и те изпадаха в откровение. Този път дори не седна. Бавно обикаляше стаята и наблюдаваше Сейбъл с недвусмисленото намерение на изгладнял пес, съзрял ранен заек.
Или на отхвърлен любовник, търсещ отмъщение.
Тери не схващаше нещо. Сейбъл Душейн бе много хубава жена, но изобщо не беше от типа на Джей Ди. Той си падаше по класни дебютантки от Гардън Дистрикт, чиито имена бяха постоянно присъствие в светските рубрики. Напоследък прекарваше много време в компанията на една особено противна дебютантка — креолката Морая Навар, за която майка му сигурно настояваше да се ожени възможно най-скоро.
Смъртта на Марк Леклер щеше да разстрои бащата на Джей Ди и вероятно плановете на Елизабет Гембъл за сватбата щяха да останат на заден план. Тери само печелеше от това — всеки повод за отлагане купуването на рокля напълно я устройваше, а пък и никак не бе възхитена от идеята Джей Ди да се ожени за дебютантката.
— Заповядайте. — Тя подаде водата на Сейбъл и отново забеляза раните по дланите й, когато прие чашата. — Сигурна ли сте, че не знаете откъде са тези трески по ръцете ви, госпожо Душейн?