Сейбъл ги огледа.
— Мисля, че се опитах да изляза през прозореца.
Щом Тери седна, Джей Ди се извиси над Сейбъл, без да я докосва, но беше прекалено близо. Свидетелката изобщо не му обръщаше внимание.
Тери се покашля и погледна партньора си в очите. Хайде, давай, безмълвно изрече тя.
— Сега в Ню Орлиънс ли живееш? — попита той.
Сейбъл отпи глътка вода, преди да отвърне:
— Не.
Той заобиколи стола и сякаш се опитваше да привлече вниманието й върху себе си.
— Защо отиде в онзи склад?
— Правех оглед за офис. — Тя сведе поглед към чашата. — Мисля, че трябва да говоря с адвокат.
— Сега ще говориш с мен — заяви Джей Ди.
Последва минута мълчание, след което Тери реши да я успокои:
— Госпожо Душейн, не ви обвиняваме в нищо. Просто искаме да разберем какво се случи.
Сейбъл сви рамена.
— Не си спомням много — отвърна тя някак изплашено.
Сега Джей Ди ще я прикотка. Тери го бе виждала да успокоява всякакви разтреперани свидетели, да им вдъхва увереност и да измъква по най-елегантния начин нужната му информация.
Той удари с длан по облегалката на стола на Сейбъл и сграбчи косата на тила й:
— Кой те удари?
— Джей Ди! — Тери скочи на крака.
Той не пусна косата, а само я разтвори, за да огледа скалпа й. Под космите се виждаше голяма цицина.
— Видя ли кой го направи?
Тъмночервената коса на Сейбъл се разпиля, когато тя дръпна рязко главата си, за да избегне докосването му.
— Не. Никого не видях.
— Глупости. — Той завъртя стола й и тя се озова лице в лице срещу него. — Какво се случи в онзи склад? Кой те удари? Отговори ми.
— Не знам. — Сейбъл се обърна и погледна Тери с пламтящи от гняв очи. — Казахте, че имам право да се обадя по телефона. Искам да го направя сега, моля.
— Джей Ди — повтори Тери, този път с предупредителен тон. — Можете да се обадите след минутка, госпожо Душейн.
Партньорът й протегна ръка, хвана долната челюст на Сейбъл и завъртя главата й към себе си.
— Откъде се взе всичката тази кръв? Откъде познаваш Марк Леклер? Защо отиде там? Кой подпали огъня? Видя ли кой те удари?
Бяха толкова близо един до друг, сякаш щяха да се целунат, помисли си Тери, но Джей Ди почти викаше в лицето й.
— Не си спомням — отвърна Сейбъл, стиснала ръце в скута си толкова здраво, че сухожилията й се бяха обтегнали. — Не ме докосвай.
Тери зяпна ужасена.
— Мисля, че ни трябва почивка, Джей Ди?
Той не й обърна внимание, а с другата си ръка хвана гърлото на Сейбъл:
— Vous me repondrez!8
— Je ne peux pas vous aider9 — процеди тя през зъби. — Laissez-moi seule.10
Тогава Тери разбра много повече за Сейбъл Душейн и това само усложни положението. Партньорът й не искаше да я чуе, затова тя заобиколи масата и го срита по глезена:
— Ей. Разкарай се.
Той се изправи и отпусна ръце. Мускулите на ръцете и раменете му издуваха сакото.
— Няма да я нараня.
— Не ме интересува. — Тя му посочи вратата. — Иди се разходи, изпусни парата. Направи няколко обиколки на сградата. Веднага.
Джей Ди хвърли последен поглед на Сейбъл и излезе. Партньорът на Тери не изпускаше нервите си току-така. Никога. Затова случилото се я изплаши дотолкова, че самата тя да изгуби контрол.
— Какво ви става на вас двамата?
Сейбъл извърна тъмнокафявите си очи, но не и преди Тери да зърне подозрителното им проблясване.
— Нищо.
Тери изруга под носа си.
— Ето. — Намери кутия с носни кърпички и я бутна пред нея. — По-добре се стегни, госпожо. Мъртвият мъж се готвеше да ни става губернатор. Чакат те големи разправии, а Джей Ди беше само увертюрата.
Сейбъл повдигна брадичка:
— Аз не се страхувам от Джей Ди.
— Нима? — Тери лесно се поддаде на младежкия си патос и добави: — Я пак си помисли. Това не ти е дрън-дрън, та пляс, шери. — Свидетелката я изгледа смаяно и тя й кимна. — Точно така. Не слушаш жабешкия хор на брега. Сериозно си закъсала.
Когато Тери излезе от стаята за разпит, откри Джей Ди облегнат на стената в коридора. Как един креолец, богаташки син като него, се забърква с момиче от кейджуните? Тери не беше сигурна дали иска да узнае.