— Да предам нещо на Джей Ди?
— Да. Предай му да ми се обади веднага щом се освободи. О, напомни му също, че има последна проба на смокинга за събота вечер. — С многозначителна и неискрена усмивка, тя продължи към Тери: — Жалко, че няма да те видим там.
Тери си помисли, че прокажените биха били по-желани гости от нея.
— Джей Ди ме покани, но имам други планове.
— Колко жалко. Лично аз мисля, че би изглеждала прекрасно в бяло. Нещо семпло с воланчета тук-там, за да поприкриеш този тесен ханш и рамена. — Тя внимателно огледа лицето на Тери. — Може би ще е по-добре нещо кремаво, вместо бяло, с твоя тен на кожата. Не си ли доста тъмничка?
Предците на Морая бяха потърсили убежище тук след разгрома на Наполеон при Ватерло11. Тери не бе сигурна за своите.
— Ще предам на Джей Ди съобщението ти — отвърна й тя, сякаш казваше „Добър удар, кучко.“
— Изключително съм ви благодарна, комисар.
Тери проследи с поглед царственото напускане на приятелката на Джей Ди и се заслуша в шушукането на колегите си за големия късмет на Гембъл с жените.
Ако се ожени за тази, ще трябва да подам молба за преместване. Няма шанс да се примиря Дебютантката да звъни тук час през час и да вика Джей Ди да се прибира, за да броят заедно семейните ценности.
Сейбъл затвори очи и подпря глава на ръцете си. Опита се да заплаче, но сълзите пресъхнаха така бързо, както Джей Ди си бе тръгнал. Сега просто се чувстваше опустошена. Както в онази нощ преди десет години.
Не си от приказливите, а?
Тя погледна приветливото лице на шофьора на камиона до себе си. Беше я качил точно до входа на кампуса и след като й дръпна едно „конско“ за пътуването на автостоп, се съгласи да я закара до лимана. Изглеждаше добър човек и прие обяснението й за аварията в канавката на несъществуващата кола. Като се има предвид как изглеждаше — и как миришеше, — цяло чудо е, че не я накара да се качи отзад при замразените скариди, които караше от Батън Руж.
Трябваше й търпение само още няколко минути. След няколко минути щеше да си е вкъщи, в безопасност. Никога повече нямаше да се налага да се връща.
Няма много за казване. Беше на ръба да се разпищи от гняв, докато дробовете й се пръснат, но така нямаше нищо да реши. Само щеше да изкара акъла на шофьора и вероятно щеше да се наложи да се прибере пеша.
Сигурна ли си, че не искаш да спра някъде, сладурче — да се поизчистиш и да се обадиш на пътна помощ? — предложи й мъжът, докато пътуваха към Ню Орлиънс. — Май имаш нужда и от чаша кафе.
Спреше ли, щеше да се срине. Знаеше го — вече й се случи веднъж тази вечер. Не, господине, благодаря, отвърна тя. Баща ми ще се погрижи за това. Просто искам да се прибера.
Така да бъде той пусна радиото си, откъдето се разнесоха гласовете на Уейлън Дженингс и Уили Нелсън, които пееха за добросърдечната жена, влюбена в добронамерения мъж.
Ето това е истинска музика, заяви той, тактувайки с палец по волана.
Свистене от гуми на спираща кола върна Сейбъл към действителността. Тери Винсент бе отворила единствения прозорец, покрит с плътна метална решетка. През стъклената врата виждаше сенките на Джей Ди и партньорката му в коридора. Сейбъл повдигна ръка, за да разтърка огромната цицина отзад на главата си.
Дали да не се престоря, че ми е лошо или да припадна.
Беше глупаво, а и нямаше да се хванат — в нито един филм не се бе получило. Не, щяха да я държат тук, докато не получеха, каквото искат. Господ да й е на помощ. Пръстите й се плъзнаха надолу по врата, а оттам към все още тръпнещата й челюст, където Джей Ди я бе хванал. Лесно получаваше синини и сигурно пръстите му се бяха отпечатали. Още усещаше болезнени тръпки по кожата си от допира му.
Бесен е.
Както беше и тя. В мига, в който я докосна, спомените я връхлетяха отново — всичко, което с години се бе опитвала да забрави. Усещането на кожата му до нейната, начина, по който я докосваше.
Не беше просто секс. Онази нощ пред великолепната къща на родителите му. Седнали на люлката на верандата, сключили пръсти, загледани в звездното небе. Шегуваше се с нея, че не е искала да уважи храната на баща му, а тя му призна, че се е притеснила от толкова много прибори. Той се разсмя и й обясни, че все още бърка вилицата за салата с тази за десерта.
Някак неволно, спонтанно изля душата си. Обичам те, Джийн-Делано.
11
Битката при Ватерло, провела се на 18 юни 1815, последната за Наполеон I след завръщането му от заточение от остров Елба, която слага край на управлението му като император на Франция. — Б.пр.