Той не се разсмя. Взе я на коленете си, прегърна я и я гледа много дълго време, сякаш беше нещо много ценно. Сигурна ли си? Истина ли е?
Сейбъл повдигна глава, като чу да се отваря вратата. Влезе Джей Ди, този път сам. Вече не беше онова момче, което бе обичала. Беше толкова делови, комисар по тежките престъпления, който идва да зададе въпросите си.
Да я разпитва.
Изведнъж й прималя на стомаха, като си спомни как се бе спънала в тялото на Марк. И всичката тази кръв. Как би могла да каже на Джийн-Дел за това, без да разкрие всичко за себе си и Марк? Щеше ли Джей Ди да й повярва, дори ако му признаеше?
Преди десет години бе готов да я заклейми. Да не си откачила? Как можа да причиниш това на приятелите ми?
Не, не можеше да му има доверие. Не и за това.
— Сега сме само ти и аз. — Той седна на мястото на Тери Винсент. Звучеше спокоен като истински професионалист, но имаше мрачно и свирепо излъчване. — Искам да ми кажеш всичко, което се случи — от момента на пристигането ти в склада до спасяването ти от пожара.
Тя избягваше погледа му.
— Отидох там да разгледам имота. Когато влязох вътре, някой ме удари отзад. Това е всичко, което си спомням.
По лицето му преминаха разочарование и гняв, после гласът му омекна.
— Видя ли лицето му?
Все още имаше прекрасен глас — кадифен, дълбок, с някаква топлина, която я докосваше като нежна милувка. За миг почти се изкуши да му признае. Почти.
— Не.
Джей Ди се облегна назад за момент.
— Не си се връщала в Ню Орлиънс, откакто напусна училище. Щях да чуя за това.
Тя впери поглед в него. Не се бяха виждали десет години. Защо би се интересувал дали е идвала в града? После се сети за Марк и осъзна, че сигурно е познавал семейство Гембъл. И двете семейства — Леклер и Гембъл — бяха креолци, свързваха ги повече парите, отколкото Господ.
Щяха да я разпънат на кръст заради отношенията й с Марк, щяха да накарат Джей Ди лично да закове пироните.
— Откъде познаваш Марк Леклер? — опита отново той.
— Откъде разбра, че съм там? — попита тя на свой ред, за да печели време.
— Съдба. Тъп късмет. Ти си избери. — Погледна ръцете й. — Сейбъл, каквото и да криеш, можеш да го споделиш с мен. Мога да те предпазя.
Както го направи в колежа ли? Направо може да се съблече гола и да танцува пред новинарските камери.
— Съжалявам, не си спомням нищо повече. Мога ли вече да си вървя?
— Дай да видя ръцете ти. — Тя не помръдна и тогава той се пресегна и хвана внимателно, но категорично едната й ръка. — Отпусни пръсти. — Наведе се напред и завъртя дланта й насам-натам. — Това са тресчици нали?
— Предполагам. — Имаше чувството, че ако не престане да я докосва, ще полудее.
Той отиде до един шкаф, откъдето извади малка кутия за първа помощ и я донесе на масата.
— Дланите ти не са наранени. Сигурно си се хванала за някоя стара греда в склада, докато си се опитвала да излезеш. — Той дръпна стола си близо до нейния.
Тя така отчаяно се бе борила да се измъкне от огъня, че не бе усетила болка.
— Така изглежда. Спомням си, че имаше някакви дъски над прозореца.
Извади една пинцета, избърса я със спирт и отново хвана китката й. Тя трепна, когато дръпна първата треска.
— Стой мирно.
— Боли. — Не, не беше вярно. Проблемът бе в ръката му, в пръстите, докосващи кожата й. Бе толкова близо до нея, че усещаше топлината на тялото му през дрехите. Виждаше сивото очертание по челюстта и горната му устна и появилите се от напрежение бръчици. Поиска да го докосне, да почувства наболата му брада.
Все още трябва да се бръсне по два пъти на ден.
— Напусна Тюлейн, премести се — измърмори той, докато вадеше следващата тресчица. Пусна я в малко пликче. — Къде отиде?
— Надалеч. — Заради това изгуби стипендията си и после трябваше цяла година да развежда туристи из блатата, за да спечели достатъчно пари и да продължи обучението си. В Щатския университет в Луизиана беше различно — никой не я познаваше, никой не се интересуваше откъде е. В много отношения сякаш дишаше свободно за пръв път от години. Само че той страшно й липсваше, дори след година раздяла.
Така й бе липсвал всеки божи ден оттогава.
Погледите им се срещнаха.
— Защо?
Защото те обичах прекалено силно.