— Намерих по-добро училище. — Тя прехапа устна, докато той вадеше поредната треска от дланта й. Дъхът му ухаеше на кафе и мента. — Ти защо стана полицай? Мислех, че вече си в политиката. — Сейбъл си спомняше, че това бе най-съкровената мечта на майка му.
— И аз така си мислех — усмихна й се накриво. — Айван обучава коне в Монтана.
Зае се с другата й ръка.
— Корт е началник на пожарната в града.
Така и не се запозна с Айван, но Корт и майка им изобщо не одобряваха връзката им. Единствено бащата на Джей Ди, Луис, бе направил усилие да се държи мило с нея и тя много го харесваше.
— Как е баща ти?
— Остаря. — Извади последната тресчица и остави пинцетата. — Майка ми го кара да се пенсионира и да остави ресторанта на някой от братовчедите ми, но татко продължава да ходи всеки ден. — Дезинфекцира дланите й със спирт. — Защо ме напусна?
Алкохолът я щипеше, но въпросът му я разтърси. Тя рязко си пое въздух:
— Това е стара история, Джей Ди.
— Онази вечер бях тръгнал да те взема, когато срещнах приятелите ми. Не можех да повярвам, като ми казаха какво си им направила. Тръгнах след теб и те видях да се качваш на онзи камион. — Тя понечи да се изправи, но той я сграбчи за китките. — Знам, че ме чу, когато те догоних. Защо се скри от мен?
Защото приятелите ти ме малтретираха и ме унизиха. Защото бях на осемнайсет, бях уплашена, глупава и влюбена в теб.
— Беше много отдавна, Джийн-Дел. — Неволно го нарече по име и то увисна между тях. Той присви очи, вторачен в устните й. — Пусни ме. Пусни ме.
— Не — той се приближи още повече. — Не и този път.
Тери Винсент влезе и донесе телефон, включи го в контакта на стената и го сложи пред Сейбъл.
— Може да проведете разговора си, госпожо Душейн. — После се обърна към Джей Ди. — Ела да изпием по кафе и да я оставим за малко на спокойствие.
Джей Ди изруга под носа си и излезе от стаята.
Сейбъл изчака Тери да заключи вратата, преди да набере с треперещи пръсти номера на Универсален магазин Мартенс.
— Alio, Мартенс? — обади се една от касиерките на Хилер.
— Je voudrais parler a Hilaire12 — каза Сейбъл. Моля те, моля те, Хил, бъди там.
Момичето бе нова служителка и не позна гласа й.
— C’est de la part de qui?13
— Сейбъл Душейн, нейна братовчедка.
— Ah, oui — un instant, s’il vous plait.14
След минутка долетя бодрият глас на Хилер Мартен.
— Е, как върви? Достатъчно голямо ли е мястото? Заведе ли те на някое лъскаво място на обяд?
Сейбъл стисна здраво слушалката.
— Хил, чуй ме. Загазих.
Набързо разказа на братовчедка си случилото се. В другия край на линията настъпи пълна тишина, когато стигна до историята с комисар Джийн-Делано.
— C’est rien que de la merde15! — Хилер, която знаеше всичко за случилото се на Сейбъл в колежа, побесня.
— Това не са измишльотини, Хил. Истина е. — Очите й отново се наляха със сълзи, но тя успя да ги овладее. — Марк е мъртъв.
— О, chere. Толкова съжалявам. — Братовчедка й добави с по-твърд глас: — Само им кажи да държат настрана онзи непрокопсан, надут jus depute16.
Сейбъл усети, че болката в слепоочието й се засилва.
— Не мога да направя това. Случаят е негов, а аз съм единствената свидетелка.
— Какво от това? — Хилер изръмжа грубо. — Джийн-Дел в полицията. Сега вече чух достатъчно.
Сейбъл знаеше, че Джей Ди и партньорката му щяха скоро да се върнат, затова побърза да довърши.
— Колата ми изгоря. Някой трябва да дойде да ме вземе. И нито дума на баща ми за това.
— Той постоянно слуша радио на лодката си, знаеш — напомни й Хил. — Чуе ли за това, ще полудее.
Това беше съвсем вярно — ако научеше от радиото, че Изабел е попаднала в пожар, нищо нямаше да попречи на Реми Душейн да отиде при нея.
— Права си. Моля те, провери дали си взима хапчетата, преди да му кажеш. Убеди го, че не съм пострадала. — Главата й вече силно пулсираше. — И моля те, побързай, Хил. — Тя затвори слушалката.
Искам да си ида у дома. У дома, където щеше да е в безопасност — единственото сигурно място за нея, след случилото се в Тюлейн.
Седеше в камиона, заслушана в музиката. Опитваше се да не обръща внимание на калта, която засъхваше по фините кремави дантели на роклята й — най-хубавата рокля на майка й, която Сейбъл бе поправяла цяла седмица, за да се издокара за лятната танцова забава на магнолиите по случай края на учебната година.